— Задръж малко.
— Няма. — Завъртя се решително и къдриците се разпиляха по лицето й. — Разгледай ме хубавичко, Никълъс Лебек. Отдавна не съм ти „малката Фреди“ и няма да допусна да се държиш с мен като с домашен любимец, който само чака да го погалят по главичката.
Окончателно объркан, той прокара ръце през косата си.
— Какво ти става, по дяволите?
— Нищо! — извика тя, тъй като повече не можеше да се владее. — Нищо не ми става, идиот нещастен. Хайде, иди да потърсиш утеха в прегръдките на твоята знойна красавица.
След като тя излезе, той си отвори кутия сода. Нищо не разбираше. А какво сладко и добро дете беше, помисли си озадачено.
За да се успокои, Фреди направи продължителна разходка. Чак когато установи, че е в състояние да говори, без да плюе отрова, спря пред една телефонна будка и се обади на Сидни. След разговора настроението й значително се оправи.
Въоръжена с адреса на малкия апартамент, който даваха под наем, тя се втурна да го огледа. Намираше се на три преки от бара на Зак.
Веднага го хареса. Докато обикаляше из стаите, с удоволствие си мечтаеше как ще го обзаведе. Щеше да има собствен дом с достатъчно място за пиано под прозореца, както и за разтегателен диван, на който щяха да спят брат й или сестра й, когато й идват на гости.
А най-хубавото бе, че оттук лесно можеше да държи Ник под око.
— Е, какво ще кажеш, Никълъс? — доволно се засмя тя, наслаждавайки се на гледката към Манхатън. — Непрекъснато ще те следя какво правиш. Толкова те обичам, кретен такъв.
Въздъхна, обърна се с гръб към прозореца и отиде в кухнята. Беше малка и имаше нужда от малко освежаване, но това беше лесна работа. С удоволствие щеше да си накупи кухненска уреди, тенджери и тигани. Фреди обичаше да готви, а като дете обожаваше както просторната кухня у дома в Западна Вирджиния, така й уютната, претъпкана с мебели и хора кухня на баба си в Бруклин.
Тук ще готвя на Ник — помисли си и прокара пръст по гладкия плот, — ако се държи прилично. Не — усмихна се на собственото си нетърпение, — първо ще го накарам да се държи прилично.
Беше прекалено сурова с него, ама и той си го заслужаваше. Нищо чудно, че се държеше като пълен кретен. Беше влюбена в него, откакто го познаваше, а през цялото това време той я мислеше за своята малка братовчедка, ако не по кръв, то поне по стечение на обстоятелствата. За да промени мисленето му, трябваше да прекара с него повече време. Една вечеря и един следобед, прекаран в съвместна работа, явно не бяха достатъчни.
А тя на всяка цена държеше да го промени. Още веднъж обиколи апартамента, сложила ръце на кръста си. По същия начин, както беше решила да подреди тук живота ся в съответствие със собствените й вкусове и навици, изградени, а семейството, с което я бе благословила съдбата. Светът, който искаше да създаде, беше пълен с музика, цветове в любов.
И естествено, в него централно място бе отредено за Ник.
Малко преди седем вечерта Ник слезе в бара. Зак тъкмо приготвяше „стингър“ — коктейл от уиски с ментов ликьор и лед. Посрещна го с въпросителен поглед.
— Имаш среща с мацка, а?
— Да, с Лорелай.
— О, вярно. — Зак помръдна многозначително вежди. — Високата знойна брюнетка с устни като розови листенца.
— Същата. — Ник мина зад бара, за да му помогне да изпълни поръчките. — Смятаме да излезем да хапнем нещо. След това ще се върна и ще поема бара.
— Ако искаш, мога да се оправя и сам.
— Не е необходимо. Тя обича да се върти тук. След като затворя, ще измислим нещо.
— Не се и съмнявам. На шеста маса чакат две папки с менюто и един бърбън.
— Сега ще им занеса.
— Хей, разбра ли за новата квартира на Фреди?
Ръката на Ник застина върху мензурата.
— Каква квартира?
— Само на няколко преки оттук. Вече е подписала договора. — Зак извади голям плик със солени ядки — идеално мезе за бира, и ги изсипа в стъклен буркан. — За малко я изпусна. Мина да се похвали и да почерпи по едно за новото жилище.
— Кой й го намери? Сигурно Мик?
— Не казва. Хлапето никак не е глупаво.
— Да, бе. Все пак трябваше да помоли Рейчъл да погледне договора.
Зак се засмя весело и прегърна брат си през раменете.
— Хей, всички малки пиленца един ден излитат от гнездото.
Ник сви рамене, отдръпна се рязко и остави поръчките в края на плота, за да ги вземе сервитьорката.
— Значи се е прибрала в хотела?
— Нищо подобно. Излезе на разходка с Бен.