— С Бен? — Пръстите на Ник замръзнаха върху кърпата, с която смяташе да избърше плота. — Как така е излязла с Бен? — В следващия момент Зак забеляза, че брат му размахва кърпата като ласо. Очите му засвяткаха опасно, твърди като кинжали. — Значи ти си запознал Фред със Стипли?
— Разбира се. — Зак кимна на сервитьорката и се зае със следващата поръчка. — Той ме попита кое е хубавото русо момиче и аз ги запознах. След малко се запиляха някъде.
— Запиляла се — повтори машинално Ник. — И ти я пусна да излезе с непознат мъж?
— Престани. Бен не е непознат мъж. Знаем го от години.
— Точно така — мрачно забеляза Ник, като си представи с какво удоволствие би увил кърпата около врата на Бен. — Знаем, че от години не излиза от бара.
Изненадан и развеселен брат му го изгледа.
— Също като нас.
— Не става дума за това и ти много добре го знаеш. — Ник сръчно забърка коктейла като едва устоя на изкушението да си сипе солидна доза уиски. — Нямаш право да я подхвърлиш на някакъв съмнителен тип.
— На никого не съм я подхвърлял, само ги запознах. Поговориха си малко и решиха да отидат на кино.
— Да, бе. — На кино, как ли пък не, помисли Ник. Кой нормален мъж ще ся губи времето с ходене на кино, когато има пред себе си жена с огромни сиви очи и божествени устни? Божичко! — стегна се той, като си представи Фреди в ръцете на Бен Стипли. — Значи Бен просто искал да отиде на кино в приятна компания, така ли? Зак, ти нормален ли си?
— Добре, тогава ще ти кажа направо. Продадох му я срещу петстотин долара и абонамент за всички мачове на „Янките“ до края на сезона. Бен сигурно отдавна я е зарязал в пушалнята за опиум.
Ник успя да овладее въображението си, но не и гнева си.
— Много смешно. Ще видим колко ще ти бъде смешно, ако я нападне.
Зак отмести напитките и се обърна към брат си. Внимателно го погледна. Забеляза, че е вбесен — нещо, което бе виждал стотици пъти, но беше абсолютно нелепо при тези обстоятелства. Ето защо продължи със същия спокоен тон:
— И да го направи, тя ще се справи с него. Даже може да го набие. В края на краищата Бен не е сексманиак.
— Откъде си толкова сигурен? — промърмори мрачно Ник.
Окончателно объркан, Зак поклати глава.
— Ник, нали харесваше Бен? Стотици пъти сте ходили заедно на мач. А миналия месец той ти услужи с колата си, за да отидеш до Лонг Айлънд.
— Естествено, че го харесвам. — Окончателно доведен до ярост. Ник грабна една бирена халба от полицата и енергично започна да я лъска. — Няма причина да не го харесвам. Но това не означава, че трябва да оставиш Фред да забърше първия срещнат в бара и да изчезне с него в неизвестна посока.
Зак се облегна назад и забарабани с пръхти по плота.
— Знаеш ли, братко, ако не те познавах, бих си помислил, че просто умираш от ревност.
— Аз? — Каква ужасяваща мисъл. — Глупости. — Тръшна халбата на плота и напосоки взе следващата. Страхуваше се, че ако не се заеме с нещо полезно, като нищо щеше да хукне да обикаля едно по едно кината в Манхатън.
В главата на Зак започна да се оформя странна мисъл. Внимателно изгледа брат си като се чудеше, дали не е влюбен в малката Фреди Кимбъл.
— Тогава защо не ми кажеш нещо умно, Ник? Какво става между теб и Фреди?
— Нищо. — За да не се изпусне да каже още някоя глупост, Ник съсредоточено започна да разглежда халбата на светлината. Неочаквано премина в настъпление. — Опитвам се да я наглеждам, това е. Което не може да се каже за теб.
— Може би трябваше да я заключа — замислено отбеляза Зак. — Или да тръгна след тях като придружител на младата дама. А следващия път, когато забележа, че приказва с някой твой приятел, направо ще повикам ченгетата от отдел „Борба с порока“.
— Млъквай, Зак.
— По-кротко, Ник. Току-що пристигна твоята прасковка от Джорджия.
— Страхотно, няма що. — Ник с усилие се откъсна от мисълта за Фреди и нейното безобразно поведение. В края на краищата и той си имаше личен живот. И, както напоследък обичаше да изтъква Фред, тя беше вече голяма. Вдигна поглед и се усмихна широко на Лорелай, която се приближаваше с плавна походка. Ето я — помисли си доволно Ник, — великолепна, секси мадама и ако правилно съм разбрал при последната ни среща, напълно готова да се отзове на повика на природата.
Тя се отпусна лениво на високото столче отметна лъскавата си черна коса и впи в лицето му искрящи сини очи.
— Здравей, Ник. Цял ден с нетърпение очаквах тази среща.
Никак не му бе лесно да запази усмивката — внезапно го осени мисълта — или по-скоро го цапардоса по главата, — че пет пари не дава за прословутите южняшки красавици.