ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ник излезе от банята и веднага усети приятна миризма на кафе и пържен бекон. При нормални обстоятелства, това бе достатъчно, за да подобри настроението не и когато бе прекарал една безсънна нощ в тревога за Фреди. Доста неща ще трябва да ми обясни, мислеше мрачно той, докато се обличаше. Цяла нощ да се размотава насам-натам с мъж, когото е забърсала в бара На това ли са я учили родителите й? Знаеше го, тъй като лично я бе проследил.
Погледна ядосаното си изображение в огледалото на гардероба и си помисли, че бе разчитал именно на доброто й възпитание. На това, че Фреди бе от добро семейство. Всеки път, когато ходеше на гости в Западна Вирджиния, усещаше вниманието и предаността на Кимбълови един към друг, на която той искрено се възхищаваше. Дори мъничко им завиждаше.
Като малък точно от това беше лишен — от внимание и грижи. Майка му вечно бе преуморена — напълно нормално, според него, след като сама гледаше детето си. Нещата значително се промениха към добро, когато се преместиха при стареца на Зак. Имаха приличен дом, Ник не гладуваше, за разлика от преди. Нито се измъчваше от отчаянието в погледа на майка си.
Сега разбираше, че тя и Мълдун се обичаха — е, може би не страстно, но достатъчно, за да опитат да съградят отново живота си.
Старецът поне се стараеше, разсъждаваше Ник, докато си нахлузваше джинсите, но беше голям чешит. Инатлив стар козел, който признаваше само една истина — своята собствена.
Тогава в живота на Ник се беше появил Зак. Беше безкрайно търпелив и позволяваше на хлапето да го следва по петите. Може би заради тези спомени — как Зак го учеше да рита топка и да се отбранява, Ник обичаше децата и се разбираше с тях.
Много добре знаеше какво е да си дете, при това изцяло зависимо от капризите на възрастните. Зак го бе накарал да почувства, че не е сам, че може да разчита на някого.
Но том не продължи дълго. Когато порасна достатъчно, за да се отдели от дома, Зак веднага постъпи във флота и започна да пътува по море. И остави малкия си доведен брат сам и нещастен.
След смъртта на майка му нещата бързо се влошиха. Като самозащита срещу болката от загубата и самотата, Ник избра непослушанието и бунта и подмени семейството си с преданост към уличната банда.
Тогава стана член на групата „Кобра“, започна да обикаля улиците и да си търси белята. И често я намираше. След това почина старецът и Зак се върна. Веднага се зае да измъкне от калта озлобеното, затворено в черупката си хлапе.
Ала Ник никак не беше лесен. При спомена за онези дни на устните му се появи горчива усмивка. Чудеше се с какво още да вгорчи живота на брат си. Но Зак не се отказа от него. Рейчъл също. Както и целият клан Станисласки — вкопчиха се в него, докато не промениха живота му. А може би дори го спасиха.
Точно това Ник никога нямаше да забрави. Смяташе, че е дошло времето да им отвърне на доброто с добро. В основата си Фреди може да беше добре възпитана, но напоследък се държеше доста разхайтено. Някой трябваше здраво да й затегне юздите. А след като изглежда никой не се вълнуваше от поведението й, значи това беше негово задължение.
Отметна назад влажните си коси и са навлече ризата. Може би го правеше просто защото бе прекалено наивна. Ник престана да се облича и се замисли. Да, това обясняваше всичко. Беше прекарала живота си в прегръдките на семейството си, заобиколена от обич и грижи, при това в малко градче, където кражбата на пране от простора беше сериозно престъпление, достойно да се спомене в криминалната хроника на местния вестник. Ала щом беше решила да живее в Ню Йорк, трябваше да научи някои основни правила. И той беше този, който щеше да й ги разкаже.
Въодушевен от собствената си прозорливост и правота, Ник тръгна към кухнята, за да и преподаде първия урок.
Фреди стоеше до печката и задушаваше в един тиган лук, гъби и чушки. Бе решила да приготви омлет — първата крачка към одобряването. Постепенно бе стигнала до извода, че предишния ден се бе държала прекалено сурово с Ник.
И както бе принудена да признае, от ревност. В основата на всичко стоеше само най-елементарна и откровена ревност.
А много добре знаеше, че това е дребнаво и егоистично чувство, за което нямаше място в техните отношения. Ник имаше право да се среща и с други жени… Поне на първо време.
Ако продължаваше да проявява лошия си характер, нищо нямаше да спечели, камо ли сърцето му. Занапред щеше да бъде открита и изпълнена с разбиране. Колкото и да беше неприятно.
С периферното си зрение долови някакво движение до вратата и се обърна да го посрещне с широка усмивка.