— И да и не. — Ник надникна в спалнята, където имаше само гардероб, пълен с дрехи, няколко кутии на пода и килим, който сигурно струваше колкото годишния му наем.
— Къде ще спиш?
— Днес ще ми докарат разтегателния диван. Искам да си избера леглото на спокойствие, без да бързам.
— Хм. — Ник продължи обиколката из апартамента. Неволно бе навлязъл в опасна територия. Като спомена думата „легло“. Представи си я в легло. В нейното. В своето. В което и да е легло. — И да си затваряш прозорците — каза след малко. — Тази пожарна стълба е откровена покана към престъпниците.
— Никълъс, не съм чак такава идиотка.
— Не, просто си малко глупава. — Вдигна поглед точно навреме, за да хване кутията с газирана вода, която му подхвърли Майкъл. — А на вратата трябва да се монтира солидна брава.
— Ключарят ще мине днес следобед, в два. Имаш ли още препоръки, татенце?
Той само я изгледа отгоре-надолу. Обмисляше как да и отвърне по подходящ начин, но звънецът на домофона отново забръмча. Изглежда имаше още доставки за госпожица Кимбъл.
— Сигурно е диванът — забеляза Фреди. Ник запали цигара и се огледа за пепелник. Тя му подаде порцеланова сапунерка с формата на лебед.
Но не беше диванът. Фреди буквално зяпна, когато трима мускулести мъже внесоха огромно пиано.
— Къде да го сложим, госпожо?
— О, Господи? Татко. — Очите й веднага се навлажниха.
— Оставете го ето тук — посочи Ник, тъй като тя не спираше да подсмърча и да си бърше очите. — „Стейнуей“ — отбеляза, развълнуван не по-малко от нея. — За малката Фреди само най-доброто.
— Млъквай, Ник. — Все още подсмърчайки, тя взе слушалката от Юри. — Мама, о, мама!
Мъжете си тръгнаха още докато тя плачеше по телефона.
Ник съжали, че не ги последва, когато след половин час се усети, че са останали само двамата. Фреди започна да настройва великолепния инструмент, като от време на време спираше, за да пророни някоя сълза.
— Хайде, стига си ревала. — Той се размърда от неудобство на стола и натисна горно „до“.
— Някои хора имат чувства и не се срамуват от тях — сряза го тя. — Дай ла мажор.
— Божичко, какъв звук — промърмори той. — В сравнение с него старият ми спинет дрънчи като консервна кутия.
Фреди го изгледа косо и натисна един акорд. И двамата знаеха, че Ник отдавна можеше да смени старото пиано с не по-малко разкошен инструмент от нейния „Стейнуей“, но не го бе направил от сантиментални съображения.
— Ако искаш, можем да работим тук. — Изчака един такт, отдръпна пръстите си и удари няколко акорда. — Разбира се, ако имаме работа.
— Да, та по оня въпрос. — Увлечен от звука на инструмента, Ник започна да импровизира блус. — Само чуй това.
— Нали точно това правя. — Не по-малко доволна от него, Фреди поде мелодията с лява ръка — на ниските тонове. — Какво искаше да кажеш по онзи въпрос? — напомни му тя.
— Хм. О, чудесно се справяш, Фред. Гледай да не паднеш от смях — до края на седмицата ще подпишем договора. Изпусна два такта — възмути се Ник, когато ръката й трепна. Внимавай в ритъма.
Ала тя седеше неподвижно с ръце на клавишите и вперен в стената поглед.
— Лошо ми е. Не мога да си поема дъх.
— Първо поеми въздух, после го издишай.
— Не мога. — Тя се наведе и отпусна глава между коленете си. — Значи са ни одобрили — успя да каже само, а той неловко я потупа по гърба.
— Направо са във възторг. От всичко. Валънтайн сподели, че според Мади О’Хърли това била най-добрата ария, която са й предлагали. Харесала и любовната песен. Разбира се, най-вече е зашеметена от моята музика.
— Върви по дяволите, Лебек! — Въпреки острия тон, очите й отново плувнаха в сълзи.
— Пак ли ще ревеш? Нали уж бяхме професионалисти?
— Аз съм поетеса, автор на песен. — Замаяна от радост, Фреди го прегърна и облегна глава в рамото му. — И сме адски добър екип.
— Изглежда е така. — В следващия момент той усети, че лицето, му е заровено в косите й. — И престани да си слагаш от това нещо.
— От кое?
— От този парфюм. Непрекъснато ме разсейва.
Ала тя беше прекалено щастлива, за да внимава какво говори и какво прави.
— Обичам да те разсейвам. Вдигна устни нагоре и без да мисли, леко го захапа по ухото.
Ник за малко да се поддаде на изкушението да впие изгладнелите си устни в нейните, но на време се усети и изруга.
— Откажи се. — Хвана я за раменете и решително я отмести. — Отношенията ни са чисто професионални. Не искам да ги смесваме с…
— С какво?
— С хормони — накрая намери точната дума. — Вече съм минал възрастта, когато разсъждаваш с жлезите си, Фред. И ти трябва да пораснеш.