— Добре, отивай си, ако си уморен. — Фреди понесе подноса с чашите към кухнята. Аз няма да мога да заспя като зная а какво състояние сме оставяли бара. — Което, естествено, не се отнася за теб — подхвърли през рамо, преди да захлопне вратата след себе си.
— Е, не бих казал, че сам съм освинил заведението — промърмори Ник и също взе поднос с мръсни чаши. — Един-двама от присъстващите също ползваха посудата тази вечер.
— Каза ли нещо? — извика Фреди.
— Не. Нищо.
Той занесе своя поднос в кухнята, където тя вече беше заредила миялнята машина, и с трясък го стовари на мивката.
— Никой не е отишъл в ада, защото не си е измил чашите преди лягане.
— Но не е отишъл и в рая. Казах ти да си легнеш, щом си уморен. Сама мога да се справя.
— „Сама мога да се справя“ — имитира я той и извади кофата за миене на пода. Сложи я в мивката, сила солидна доза почистващ препарат и я напълни с гореща вода.
Когато Ник излезе от кухнята, Фреди се усмихна.
През следващите двайсетина минути двамата мълчаливо се трудеха, а мълчанието им ставаше все по-дружелюбно. Изостаналата храна бе изхвърлена в контейнера за боклук, барът отново светеше от чистота. Фреди забеляза, че докато работеше, Ник си подсвиркваше някаква мелодия и определено изглеждаше доволен.
— Забеляза ли, че Бен и Лорелай си тръгнаха заедно — обади се тя.
— Аха. Ама и ти нищо не пропускаш. — На устните му трепна усмивка. — Изглежда чудесно си прекараха. Както, впрочем, и всички останали.
— Не ми изглеждаш много разстроен.
Той сви рамене.
— Между мен и Лорелай нямаше нищо сериозно. Ние двамата никога не сме… — Внимавай какви ги плещиш, глупако, сряза се мислено Ник и продължи по-спокойно: — Всъщност, ние никак не си подхождаме.
Фреди изпита неописуемо блаженство, но не се издаде. Мърморейки си под нос, вдигна един стол върху масата, за да може Ник да мине отдолу с парцала.
Той прецени, че след като тя отново се държеше нормално, двамата трябваше да си изяснят някои неща.
— Фред, искам да поговорим за днес следобед.
— Добре. Хайде, стига толкова. Иначе Зак ще реши, че вече нямаме нужда от него и ще се обиди.
Отиде до музикалния автомат и започна да разглежда касетите. Избра една, натисна копчето и обяви:
— Тази вечер ти изобщо не танцува с мен, Ник.
— Така ли? — наивно попита той, въпреки че прекрасно знаеше не само, че не е танцувал с нея, но и защо.
— Да. — Фреди се приближи към него под звуците на бавната мелодия. Страхотен избор направих: „Изобщо не ми пука“ на Платърс, помисли тя.
Отново самото съвършенство.
— Нали не искаш да ме обидиш, Никълъс?
— Не, но…
Тя внимателно го прегърна. Той постави ръка на тесния й гръб и я поведе.
Движенията му бяха плавни и невероятно изискани. Винаги си е бил такъв — помисли тя и облегна глава на рамото му. Забеляза го още първия път, когато танцуваха заедно. Беше много вълнуващо.
Сега отново се развълнува, но по различен начин. Вече бе жена, а не момиченце в пубертета.
Толкова ми е добре с нея — мислеше си той и я привлече по-близо до себе си. Както винаги. Но за пръв път усещаше невероятното й ухание и изпитваше желание ла притисне устни към косата и.
Двамата бяха сами и музиката беше точно каквато трябва. Искаше му се да докосне с устни слепоочието й или поне да захапе леко нежното й ухо.
Наруга се мислено за тези еретични мисли и бързо я завъртя. Това и се стори много смешно, а когато се обърна в ръцете му и го погледна, очите й сияеха.
Фреди следваше всяко негово движение с лекота, все едно, че беше родена да я държи в ръцете си. Предусещаше всяка негова стъпка, всяко обръщане. С изящно движение се изви и вдигна глава към него. Устните й го чакаха.
И той ги пое. Потопи се съвсем естествено в целувката, в нейната топлина. Тя вдигна ръце и го прегърна. Пръстите й се заровиха в косата му.
Ник така и не разбра кога свърши музиката на автомата, тъй като друга музика продължаваше да звучи в ушите му. Тяхната толкова лична симфония. С удоволствие би могъл да я погълне цялата. Нейната кожа, ароматът й, нейната така щедра уста.
Целувката ставаше все по-дълбока и продължителна. Представи си колко лесно и естествено би могъл да я вдигне на ръце и да я отнесе горе на тавана. В своето легло.
Този образ така го зашемети, че го накара бързо да се отдръпне от нея.