Той не можеше да й се насити. Като че цял живот бе чакал този миг. Тя беше истински букет от аромати и вкусове — горчиво, сладко, тръпчиво, а той умираше от желание да ги поеме.
Кожата и беше бледа като слонова кост, но под нея тлееше стаен огън, който го съблазняваше и възпламеняваше, караше го да избухне сага вулкан. Всяко нейно движение — изящно и плавно като танца, който бяха започнали предишната нощ, невероятно го възбуждаше.
Разумът му подсказваше, че тя е съвсем невинна. Толкова дребничка и нежна. Усещаше нежната кожа, деликатните извивки в ръцете си. Несъзнателно забави скоростта… И започна да й се наслаждава.
Беше невероятно сладка — и формата на устата, и извивката на раменете. Нежно проследи с устни шията й, като нарочно се бавеше, за да й остави достатъчно време да се приспособи, да усети насладата. Беше много внимателен. Добавяше все нови и нови звуци, оставяйки ги да трептят, докато сами заглъхнат във въздуха. Тя откликваше веднага на всяко негово движение и той разбра, че няма закъде да бърза.
Фреди не можеше да задържи очите си отворени. Усещаше ги натежали. И, колкото и да бе странно, останалата част от тялото й бе съвсем олекнала. Като тънко, чупливо стъкло. А той я галеше и изучаваше с прекрасните си ръце на музикант, все едно знаеше, че може да се счупи.
След това устата му се премести надолу и започна да се движи в кръг около гърдите й, да я възбужда. Удоволствието се надигна в тялото й и затрептя като струна.
Искам да го докосна, помисли тя като насън. Отдавна копнееше за това. Да почувства скритата сила, мускулите под гладката кожа. Промърмори нещо неясно и започна свободно да мести ръцете си по тялото му, доволна от това, което откриваше.
От тези нежни, изучаващи движения кръвта нахлу в главата му. Устата му отново се върна върху нейната, но вече искаше повече — по-дълбоко, по-продължително.
Помисли си, че прилича на Спящата принцеса под стъкления похлупак, както лежеше със затворени очи, кожата й излъчваше сияние, а косата й бе разпръсната на възглавницата като слънчева светлина.
Тя цялата тръпнеше под него, устните й бяха леко разтворени и подпухнали от внимателното, но безмилостно нашествие на неговите устни, дишането й бе ускорено. Съобразявайки се с нея — само с нея, — Ник нежно я поведе към следващото ниво на удоволствието.
Когато я докосна, тя вече беше гореща, влажна и покорна.
При това толкова интимно докосване очите й рязко се разтвориха. Изпита непоносимо, разтърсващо напрежение, което търсеше начин да излезе от тялото й. Завъртя глава в знак на отрицание, но в същото време се изви към него като тетива на лък.
Когато я накара да полети към първия връх на удоволствието, тя извиха силно, потресена от силата му. Неволно впи нокти в гърба му в отговор на проникването му, което я бе оставило съвсем безпомощна. И я бе накарало да ликува.
След това напрежението се оттегли от тялото й. Стори й се, че той също простена и потръпна едновременно с вея. След това отново я накара да полети — толкова внезапно, бързо и умело, че тя само се вкопчи по-силно в него и се остави да я води.
Той стисна ръце в юмруци, когато бавно се освободи в нея — толкова бавно, че пот бликна от кожата му.
Знаеше, че ще я нарани. Че ще наруши целостта й.
Но тя се разтвори за него толкова леко и плавно като че цял живот бе чакала да го приеме.
Ник непрекъснато си повтаряше наум, че е малко да гори в ада за това, което бе направил. Ала не можеше да събере сили и да се отмести. Още беше в нея, опитвайки се да се възстанови от най-върховния момент в живота си.
Нямаше право да я обладае. А още по-малко да се чувства щастлив.
Копнееше тя да каже нещо — каквото и да е, само да му помогне да се справи със ситуацията. Но тя лежеше, останала съвсем без сили, с ръка, отпусната на гърба му.
Ник знаеше, че вината е изцяло негова. И че е настъпил моментът да понесе последствията.
Отмести се колкото можеше по-внимателно, а тя само издаде мъркащ звук и отново се сгуши в него.
Изглежда непременно щеше да гори в ада, тъй като отново я желаеше.
— С нищо не мога да поправя стореното.
— С нищо — с въздишка потвърди тя и постави ръка на белега на гърдите му.
Той се загледа в едно петънце на тавана. Ненавиждаше се.
— Искаш ли да ти донеса нещо? Малко бренди?
— Бренди? — Озадачена, тя събра достатъчно сили, за да се обърне към него и го погледна недоумяващо. — Нито съм катастрофирала, нито съм затрупана от лавина в планината. Защо ми е бренди?