— Ще вдигне килограмите като нищо.
— Ами ако се подложи на строга диета?
Джейми вдигна поглед от омлета.
— Минаха почти три седмици, откакто го видях за последен път — каза Кавано. — Ако се подложи на глад, ако изпие тонове вода да си прочисти организма…
— Човек с решимостта на Прескот… — Джейми кимна. — Няма да е здравословно, но може все пак да отслабва с половин до килограм на ден.
— Господи! — изпъшка Кавано. — При това темпо той скоро ще е вече неузнаваем.
— Обаче ти, с тази брада, дето се опитваш да я пускаш, за да скриеш чертите си, ще бъдеш много узнаваем — наблегна Джейми. — Прескот ще се слее с тълпата и ще те види, че идваш.
— Обаче не и теб — уточни Кавано.
— Какво искаш да кажеш?
— Той не знае, че ти си с мен. Той може да те гледа право в очите и пак да не разбере, че си излязла на лов за него.
— На лов за него си излязъл ти — на свой ред уточни Джейми.
5.
Оушън Авеню бе единствената улица в Кармел, която стигаше от магистралата право до водата. Стръмна и дълга няколко пресечки, тя бе разделена на две платна от затревена ивица, залесена с храсти и дървета. По нея безцелно се шляеха туристи и обикаляха из старомодните магазинчета, обрамчващи улицата по цялото й протежение.
Докато Джейми караше, Кавано разглеждаше хората по тротоарите, питайки се дали няма да извади късмет и да види Прескот още първия ден.
Не стана обаче.
В подножието на хълма те се приближиха към вълните, лениво лижещи красивия като пощенска картичка и дълъг почти два километра плаж от най-белия пясък, който бяха виждали. Но имаше и скали. Кипарисите простираха подобните си на папрат клони. Двама сърфисти в неопренови костюми се носеха по гребените на вълните. Кучета се боричкаха край брега, докато стопаните им бавно се разхождаха зад тях по пясъка. Крякаха чайки.
Вниманието на Кавано обаче бе насочено към хората по плажа, никой от които не му приличаше на Прескот.
Джейми сви вляво и подкара по живописен път досами водата. Грубо построените къщи бяха обрамчени от дървета, някои от които бяха монтерейски борове — както пишеше в справочника, — докато извиващите се във всички страни стебла на други сочеха, че са най-обикновени, брулени от вятъра с години дъбове.
Джейми посочи към една издатина вдясно.
— Ето я къщата от „Лятно място“.
Видът й пак напомни на Кавано на носа на кораб, но непрекъснатият прибой бе поразвалил малко тази прилика.
— Изглежда запусната — каза той, отделяйки й само секунда внимание, преди да продължи да оглежда съсредоточено хората по плажа и по тротоарите.
Прескот го нямаше.
6.
Двамата спряха в тиха и тясна уличка, която не е съществувала, когато Робинсън Джефърс и Уна са се заселили в Кармел. След като се изкачиха пеш по павираната алея за коли, те отвориха дървената порта и влязоха в малък комплекс.
Кавано бе чел толкова много за това място, за епичната борба на върлинестия ирландец с изпито като на постник лице да го построи, че очакваше то да бъде също толкова епично, съответстващо на претърпените от него страдания. Но бе изненадан от това колко уединен се чувства човек вътре. Живописните цветя и храсти му напомняха на типичен английски двор. Вляво се издигаше дванайсетметровото каменно съоръжение, което Джефърс бе нарекъл Хоук Тауър — с комин, стълбище, бойница и кулички. Вдясно бе изградената от камък къща с леко наклонен дъсчен покрив и каменен комин.
Настлана с тухли пътека водеше към входната врата, където един възрастен господин обясни, че работел за фондацията, поддържаща имението.
— Искате ли да направите обиколка? — попита ги той.
— Много.
— Злополука ли сте претърпели? — попита белокосият господин съчувствено, като видя лицето на Кавано.
— Паднах. И ми дадоха малко отпуск да се възстановя.
— Кармел е чудесно място за възстановяване.
Вътре стаите, които Джефърс мъчително бавно бе построил, бяха малко, но в същото време придаваха чувство за простор. Съоръжението бе масивно и от това въздухът сякаш се сгъстяваше. Откъм стените лъхаше лек хлад. Във всекидневната Кавано разгледа каменната камина вдясно и пианото в отсрещния ъгъл. През прозореца се виждаше океанът.
Гидът ги преведе през стаята за гости, кухнята и банята на главния етаж, както и през двете спални на тавана, една от които Джефърс е използвал за писане.
— Робин, както го наричахме, построи къщата малка — обясни възрастният човек, — за да може да устои на силните бури. Той и Уна имаха двама синове близнаци и можете да си представите колко са се обичали, щом са могли да живеят щастливо на толкова тясна и изолирана площ. Нарочно не си прекараха ток до 1949 година, след като бяха живели тук трийсет години.