Дишайки хрипливо, Кавано впери поглед надолу през отвора към вече зачервилия се под. И в същото време чу приглушеното туп-туп-туп от разцепването на дърво: куршумите пробиваха вратата на първия етаж и се забиваха в дървената ламперия. И докато кабинката подминаваше първия етаж, чу се още едно туп-туп-туп и отцепвайки трески от вратата, куршумите пак тропосаха ламперията — този път малко по-долу.
Изстрелите бяха твърде приглушени, за да могат да се чуят извън къщата, което означаваше, че Прескот сигурно е сложил заглушител. Но заглушители не можеха да се купят на пазара. Откъде е успял да намери?
Къде бих намерил аз, запита се Кавано.
Отговорът дойде веднага. Ако ми се наложеше, бих изпразнил една пластмасова бутилка за вода и бих я нанизал на цевта. Да, но мен са ме учили на тия неща. Прескот откъде ги знае?
Този въпрос също получи моментален отговор. Вчера и днес Прескот е имал време да обмисли проблема, каза си Кавано. Работата му е такава — да разбира от физика. И отново му мина мисълта: а може би тия неща са му вродени.
Асансьорът пълзеше нагоре и стрелбата спря. Кавано си представи как Прескот е замрял на място и се ослушва, после се спуска към стълбите, водещи към следващия етаж, и тежките му стъпки затрополяват нагоре. Макар и с наднормено тегло, Прескот можеше да стигне до следващото ниво преди асансьора.
Над главата си Кавано чуваше проскърцването на колелата и тихото бръмчене на двигателя, дърпащ асансьора. Долу подът на кабинката избухна в пламъци в момента, в който Кавано пак чу характерното туп-туп-туп по вратата на втория етаж и куршумите раздраха отново задната стена на кабинката. Ако Прескот използва бутилка вместо заглушител, помисли си Кавано, изстрелите досега да са я направили на парцал. Явно е минал на нещо друго, може да е увил някоя дреха около цевта. Но платът също всеки момент щеше да стане на дреб и Кавано си даде сметка, че отсега нататък изстрелите на Прескот ще бъдат достатъчно силни, за да се чуват от улицата.
Колелетата спряха да се въртят. Бръмченето на двигателя секна. Асансьорът потръпна и спря. Единственият звук, който остана, бе пукането и съскането на пламъците по пода на асансьора. Жегата бе толкова силна, че Кавано трябваше да отдръпне лице от отвора.
После друг звук привлече вниманието му, а може би си въобразяваше — едва чутото скърцане на панти.
Кавано изгаси фенерчето. Някой отваряше бавно вратата на асансьора. Прескот сигурно бе застанал отстрани. Кавано бе сигурен в това — сигурен, че Прескот няма да застане директно срещу вратата, само и само да не се превърне в мишена. И отстрани, през леко отворената врата, Прескот щеше да види само пламъците. Ще отвори ли вратата повече, запита се Кавано, или ще приеме, че куршумите и пламъците са си свършили работата?
Сърцето на Кавано бясно блъскаше в гърдите. Усещайки засилващата се отдолу топлина, той вдигна глава към третата врата горе, която излизаше на таванските помещения. Асансьорът не се качваше дотам, нито пък вратата бе направена за пътници. Наполовина по-малка от вратите на другите етажи, тя бе предвидена за влизане на персонала по поддръжката — оттам те се промушваха, за да смажат колелетата и въжетата.
Вратата долу изведнъж се отвори докрай. Отдръпнал се да погледне от подходящ ъгъл, Прескот би могъл да разбере, че Кавано не лежи прострелян на пода. Тъй като бе невъзможно асансьорът да се задейства отвън, без да се влезе вътре, да се затвори вратата и да се дръпне решетката, на Прескот нямаше да му отнеме почти никакво време да разбере, че Кавано сигурно се е промъкнал през отвора в тавана на кабинката. Трябваше само да вдигне цевта нагоре, да натисне спусъка и…
Тъй като имаше нужда и от двете си ръце, Кавано отново набута фенерчето в джоба на сакото си. С тупкащо от болка рамо, той хвана стоманеното въже и се заизтегля нагоре. Стигнал до таванските помещения, Кавано се стисна с дясната ръка за въжето и протегна лявата към вратата. С отчаяно усилие той я натисна, отвори я, хвана се за касата с едната, а след това и с другата ръка, и едва потиснал болезнения стон, се изтегли в потъналия в мрак таван.
От направената гимнастика фенерчето се измъкна от джоба му. Веднага след като изтропа долу, таванът на кабинката стана на решето от изстреляния отдолу откос. Куршумите се забиха в тавана на асансьорната шахта, но Кавано вече се бе изтърколил от вратата, удряйки се в нещо, което му заприлича на куфар. Той го грабна и с трескави движения го набута в шахтата. Като чуеше падането му, Прескот можеше да си помисли, че го е улучил и че това, което е паднало, е тялото му.