— Погрижете се за вашата къща — каза Джейми зад тях, но само жената се обърна.
— Какво?
— Напръскайте покрива с вода, за да не могат искрите да запалят и вашата къща.
Жената побледня. После се спусна към маркуча, свързан към външната чешма на двора.
Докато усърдно поливаше покрива на къщата си, съседите се струпаха в задния им двор и без да обръщат внимание на Кавано и Джейми, впериха погледи в пожара.
10.
Вървейки по тъмната улица отвън, Кавано се постара да ходи нормално изправен, сякаш му нямаше нищо. Изведнъж зад него проблеснаха фарове на кола, идваща откъм пожара. Опасявайки се да не е полицейска кола, той се прикри в сянката на една къща.
Но вместо характерния за полицейската кола силует със стойката за бурканите над тавана, той видя най-обикновените очертания на таурус, идващ насам с нормална скорост. Върна се на тротоара.
Джейми спря до него, той отвори вратата и се отпусна на дясната седалка.
Тя продължи напред със същата нормална скорост, с която бе дошла.
— Има ли проблеми при прибирането на колата? — попита Кавано.
— Напротив. От полицията се зарадваха, като видяха, че тръгвам, защото отварях място за още една пожарна. Ранен ли си?
— Раната отново се отвори.
Известно време никой не проговори.
— Можеше да те убият, докато ме спасяваше — каза по едно време Кавано.
— Не помислих за това.
— Не те ли беше страх?
— Страх ме беше само за теб.
Той сведе поглед към треперещите си ръце.
— Тази вечер обаче аз се уплаших.
Джейми му хвърли кос поглед и отново насочи вниманието си към пътя.
— Много ти се насъбра.
— Не е само това. Нещо стана с мен в онова мазе. — Кавано потрепери. — За първи път разбрах какво значи страх. — Усети как от раната му се процежда кръв. — Надявах се, че няма да се наложи да правим това. Минахме покрай един магазин за домашни потреби на идване.
— Какво? — озадачено го изгледа Джейми.
— Трябва да купим някои неща. Торби за боклук. Котлон. Една купа.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Конфронтация със заплахата
1.
Реотаните на котлона светеха с мека светлина. През парата, излизаща от отворената врата на банята, Кавано го виждаше сложен на тоалетната масичка пред огледалото. Върху него се долавяха смътните очертания на купа с дръжка. В купата имаше вряща вода, извита игла за шиене и рибарска корда.
Кавано се бе отпуснал във ваната, а горещият душ се лееше върху него, отмивайки мръсотията и саждите.
— Още синини са ти се появили — каза Джейми. — Утре сутринта няма да можеш да ходиш.
— Няма да се наложи. Утре цял ден ще сме в колата.
— А сигурно и част от тази нощ, а?
Кавано извърна глава към нея и я погледна изучаващо.
— Бързо схващаш, също като Прескот.
— Само дето не паля пожари където завърна. Не бива да останем тук задълго, така ли е?
— Така е. Винаги има някой любопитен съсед, чиято единствена работа като че ли е да забелязва непознати коли. И ще окаже съдействие на полицията. После някой от полицаите ще си спомни за привлекателната жена, която си тръгнала с колата след започването на пожара. Освен това съседите на Карен ще си спомнят и за ранения мъж и хубавата жена, избягали от горящата къща и след това безследно изчезнали. Ще мине известно време, преди да се организират, но според мен още преди полунощ ще започнат да търсят мъж и жена в тъмносин таурус. Време е да си хващаме пътя.
Джейми хвърли поглед към купата на котлона.
— Смяташ ли, че вече е достатъчно изварено?
— Десет минути. Ако микробите не са измрели досега…
— Спри душа.
Джейми попи раната с марля, после я намаза с бетадин против микроби, който бе купила от магазина за домашни потреби. Улеят на раната изглеждаше достатъчно чист, за да не става нужда да кара Кавано пак да стиска зъби от болка, като й сипе кислородна вода. Затова я намаза само с антибиотик. След това изтича до котлона и с помощта на щипци, предварително натрити със спирт, извади иглата и кордата от кипящата вода. Заедно с дезинфекцирани ножици, тя ги отнесе до ваната и ги сложи на постланата до нея стерилна марля.
— Трябвало е да станеш медицинска сестра — отбеляза той.
— Да, винаги за това съм си мечтала. Да кърпя огнестрелни рани. Напълно ли си сигурен, че трябва да го направим?
— Раната трябва да се затвори, а превръзката не може да направи това.
— Ами тогава защо не опитаме да я защипем с телбод?
— Много смешно.
— Смей се ти. — Джейми клекна до ваната. — Колкото и да внимавам, ще те заболи.
Лицето на Кавано бе изпънато, каквито бяха и нервите му.