Вдигна капака и отдолу се показаха два светлокафяви плика и добре издута синя платнена чантичка, затворена с цип. Кавано извади всичко и го сложи в куфарчето, което бе купил малко преди да влезе в банката.
Джейми отвори вратата. Стиснал куфарчето в лявата си ръка, без да показва, че тя го боли, Кавано върна чекмеджето на чиновника, който го пъхна обратно в отвора, врътна и двата ключа и му върна единия.
— Благодаря — каза Кавано.
5.
В мотел, в който плащането в брой не бе нещо необичайно, Кавано изчака Джейми да дръпне щорите. После изсипа съдържанието на куфарчето на леглото. В единия плик имаше пет хиляди долара на двайсетачки.
— Бели пари за черни дни, а? — подметна Джейми.
Във втория плик имаше кръщелно свидетелство, кредитна карта, паспорт и шофьорска книжка, издадена в щата Пенсилвания — всичко бе на името на Самюел Мърдок. На шофьорската книжка и на паспорта се мъдреше снимката на Кавано.
— Подарък от Карен отпреди пет години. — Споменът за нея го накара да замълчи за миг. — Както винаги ми е казвала, никога не знаеш кога може да ти потрябва друга самоличност. Често се въртя на изток, така никак не е трудно да минавам веднъж в годината и през Филаделфия. Вадя кредитната карта и си купувам някои неща с нея, за да ми я пазят активна. Подновявам редовно и шофьорската книжка.
— А защо Филаделфия?
— Защото е удобно. По средата между Ню Йорк и Вашингтон. А това са градовете, в които най-често работя.
— А откъде се взема справката за кредитната карта?
— Пращат запитването до частна служба за пощенски кутии тук, във Филаделфия.
— А тя пък го препраща на частна пощенска кутия, която си наел в Джаксън Хоул под същото име — Самюел Мърдок, и за която никога не си ми казвал — добави Джейми.
Кавано едва се въздържа да не свие рамене заради раната.
— Една малка тайна.
— Много ми харесва да те опознавам така малко по малко. А Глоубъл Протектив Сървисис знаят ли за тази самоличност?
— Никой не знае.
— Какво има в чантичката?
— Подарък за теб.
— А стига бе!
Кавано дръпна ципа на чантичката.
Джейми извади онова, което бе вътре.
— Какъв беше оня виц, дето веднъж ми го каза, за това кой комплимент мъжете най-много обичали да чуват от жени? „О, скъпи, страшно ми е приятно, когато бърникаш по двигатели и носиш вкъщи електроника, инструменти и огнестрелни оръжия“.
Предметът, който Джейми държеше, бе досущ като 9-милиметровия „Зиг-Зауер“ на Кавано. Също като неговия, и този бе преправен. Сложеният от производителя мерник бе заменен с ширококанален мерник, а мушката отпред бе със зелена светеща точица за прицелване на тъмно. Оригиналното покритие на всички движещи се части бе свалено и бе заменено с покритие от постоянен намалител на триенето, за да се избегнат засечките. Отвън всички издадени части бяха заоблени, за да не се закача за нищо, когато се налага да се вади бързо. Специалното покритие от черна смола предпазваше от отражение.
Кавано внимателно наблюдаваше, за да види дали Джейми спазва всички предохранителни мерки, на които я бе научил. Тъй като „Зиг-Зауер“-а нямаше предпазител, тези мерки бяха абсолютно задължителни. Хванала го с дясната си ръка, без да си пъха пръста в предпазителя на спусъка, и насочвайки цевта му към леглото, тя мръдна затвора назад, за да види дали има патрон в цевта. Имаше. Джейми натисна копчето за пълнителя и подложи ръка да го хване.
— Браво — похвали я Кавано.
Тя остави пистолета на леглото и огледа дупките в пълнителя, за да види колко патрона има вътре.
— Изглежда ми пълен, но докато не провериш, не можеш да бъдеш сигурен, нали?
— Точно така — кимна Кавано. — Страшно става, ако си с някой непознат пистолет и допуснеш, че е пълен, а накрая изведнъж виждаш, че не ти достига един патрон тъкмо когато имаш най-голяма нужда от него.
С помощта на палеца си Джейми извади всички патрони и ги преброи.
— Осем — обяви тя, потвърждавайки, че за този модел — 225, пълнителят е наистина пълен.
Някои други модели 9-милиметрови пистолети побираха повече патрони, но вървящата с това по-голяма ръкохватка ги правеше непрактични за криене. Освен това пистолетите с голям пълнител обикновено не ставаха за ръцете на повечето потребители, което пък правеше прицелването по-трудно.