САНТОРЕЛИ: Капитане… Рой, поемам управлението.
БЛЕЙН: Записваме ли?
САНТОРЕЛИ: Какво?
БЛЕЙН: Накарай ги да престанат да ми причиняват болка!
САНТОРЕЛИ: Всичко ще бъде наред…
Чува се звук като от удар с юмрук. Санторели стене. Нов удар и вторият пилот млъква.
БЛЕЙН: Записваме ли?
Далеч на изток се разнесе гръм, сякаш великани търкаляха метални варели. Джо тревожно погледна притъмнялото небе и промърмори:
— Блейн е ударил втория пилот, така ли?
— Да. Може би е нанесъл удара с юмрук или с тежък предмет, който е скрил под креслото си, докато Санторели е бил в тоалетната.
— Излиза, че е планирал нападението. Но защо?
— Един Бог знае. Предполагам, че го е ударил по главата и Санторели е изпаднал в безсъзнание в продължение на десет-дванайсет секунди, след което отново започва да стене.
— Мили Боже!
— Докато слушах записа, ми направи впечатление, че гласът на Блейн вече не е несигурен. В тона му се долавя горчивина, от която ми настръхна косата.
БЛЕЙН: Накарай ги да престанат, защото… ще убия всички. Ще ги избия до крак, честна дума! Ще ги убия и ще ми достави удоволствие!
Ръцете на Джо се разтрепериха и листовете прошумоляха. Представи си пътниците в самолета: някои са спяли, други са гледали филма или са четяли вестници и списания, трети са работели на преносимите си компютри. Крояли са планове за бъдещето и никой не е подозирал каква драма се разиграва в пилотската кабина.
Може би Нина е седяла до илюминатора и е гледала звездите, а Мишел и Криси са играели на карти — винаги взимаха карти при пътуванията си.
Осъзна, че се самоизмъчва, защото дълбоко в себе си вярваше, че заслужено изпитва душевните терзания. Опита се да прогони кошмарните видения и отново се обърна към Барбара:
— Имаш ли представа какво се е случило с Блейн? Може би е бил пиян или дрогиран?
— Изключено е.
— Защо си толкова сигурна?
— Първата работа на комисията по разследване при подобни инциденти е да намери труповете на пилотите, за да се извършат проби за дрога или алкохол в кръвта им. В този случай издирването беше затруднено, тъй като части от труповете бяха разхвърляни из цялата поляна.
Пред очите на Джо причерня, стори му се, че гледа света през тунел. Прехапа-езика си така, че го разкървави, и дълбоко си пое въздух, опитвайки се да се овладее. Не му се искаше Барбара да разбере колко е разстроен от описанието й.
Тя пъхна ръце в джобовете си, гневно изрита един камък в дълбокия кратер и въздъхна:
— Наистина ли държиш да научиш подробностите, Джо?
— Да.
Тя отново въздъхна:
— Намерихме част от ръка, на единия пръст имаше венчална халка, уникална венчална халка, която е носил Блейн. По този начин го идентифицирахме…
— А отпечатъци от пръстите?
— Невъзможно беше да се вземат, защото пръстите бяха обгорели. Но от военната лаборатория за изследване на ДНК потвърдиха самоличността му чрез съпоставка с ДНК на баща му.
— Надежден ли е този метод?
— Абсолютно. След това останките бяха изследвани от токсиколози. В кръвта на двамата пилоти беше открито незначително количество етанол, но това е било предизвикано от разлагането на тъканите. Санторели и Блейн бяха преминали успешно токсикологичните тестове.
Джо недоумяващо попита:
— Какви са другите възможности? Може би Блейн е получил инсулт… или е изпаднал в умопомрачение.
— Един Бог знае — промълви Барбара. — Версията за умопомрачение изглежда невероятна, защото капитан Делой Блейн беше най-стабилният човек, когото познавам.
— Излиза, че не е бил психически стабилен.
— Грешиш — настоя тя. — Преминал е всички психотестове, задължителни за работещите в компанията. Беше прекрасен съпруг, редовно ходеше на църква, не пиеше, не се дрогираше, нямаше слабост към хазартните игри. Едва ли има човек, който го е виждал да се държи странно. Беше не само психически стабилен, но и много щастлив човек.
Проблесна мълния, последвана от глух тътен. Барбара посочи листа и продължи:
— Забележи, че в момента, в който самолетът започва сериозно да се отклонява, Санторели още е в безсъзнание, чуват се стенанията му. Тъкмо преди да направи маневрата, Блейн възкликва: „Страхотно удоволствие, нали?“ Разнася се дрънченето на предмети, които падат поради внезапното странично ускорение.
„Страхотно удоволствие!“ — мислено повтори Джо. Не можеше да откъсне поглед от тези думи.
Барбара обърна страницата вместо него и продължи да обяснява:
— След три секунди самолетът отново прави завой, дочува се вибриращ звук, а капитан Блейн се смее.