— Какво? — недоумяващо промърмори Джо. — Знаел е, че ще умре, но се е смеел, така ли?
— Когато прослушвах записа, ми направи впечатление, че смехът му не е на безумец, а на човек, който се забавлява от сърце.
„Страхотно удоволствие, нали?“
— След това Блейн сякаш загубва контрол върху управлението, но продължава да се смее и дори възкликва: „Еха-а-а!“
— Били са обречени — прошепна Джо.
— В този момент положението е било сериозно, но не и безнадеждно, все още са могли да се спасят. Самолетът се е намирал на шест хиляди метра височина, имало е възможност за маневриране.
Тъй като никога не беше чел репортажите за катастрофата, Джо винаги си беше представял, че в кабината е избухнал пожар и пътниците са се задушили от дима. Сега се запита кое е по-страшно — да умреш от задушаване или до последния момент да се надяваш на спасение.
Записът свършваше в момента, в който в пилотската кабина се разнася пронизителният звук на алармата, предупреждаваща за загуба на височината, придружен от механичен глас, който повтаря „Трафик!“ — при падането си боингът е преминавал през въздушни коридори, по които са се движели други самолети. В този момент Санторели е дошъл в съзнание. Може би е видял облаците, профучаващи покрай предното стъкло. Или самолетът вече е бил толкова близо до земята, че той е зърнал светлините на Пуебло, стремително носещи се срещу него. А може би пронизителният вой на алармата и данните, проблесващи на мониторите, са му подсказали какво се случва, защото той възкликва: „Господи!“
— Говори носово — промълви Барбара, — по което може да се съди, че Блейн е счупил носа му.
Докато четеше записките й, Джо сякаш присъстваше в пилотската кабина и виждаше изкривеното от ужас лице на Санторели.
САНТОРЕЛИ: О, Господи! Господи, не!
БЛЕЙН: /през смях/ Еха-а-а! Започва се, доктор Рамлок! Започва се, доктор Блом!
САНТОРЕЛИ: Дърпай!
БЛЕЙН: /смее се/ Уха! Записваме ли?
САНТОРЕЛИ: Издърпай щурвала!
Санторели се задъхва, сякаш се боричка с някого, може би с Блейн, но по-вероятно дърпа щурвала.
САНТОРЕЛИ: Мамка му! Мамка му!
БЛЕЙН: Записваме ли?
Джо недоумяващо промълви:
— Защо непрекъснато пита дали разговорът се записва?
Барбара поклати глава:
— Не знам.
— От колко време е пилот?
— Повече от двайсет години.
— Следователно е знаел, че записващото устройство в пилотската кабина винаги е включено.
— Би трябвало да знае. Но според мен в този момент той вече не е бил на себе си.
Джо продължи да чете последните думи на двамата мъже:
САНТОРЕЛИ: Дърпай!
БЛЕЙН: Еха-а-а!
САНТОРЕЛИ: Света Богородице…
БЛЕЙН: О, да!
САНТОРЕЛИ: Не! Не!
БЛЕЙН: /очевидно е възбуден като дете, което се вози на въртележка/ О, да!
САНТОРЕЛИ: Сюзан!
БЛЕЙН: Сега! Само гледай!
Санторели надава нечовешки писък.
БЛЕЙН: Супер!
Писъкът на Санторели внезапно секва — самолетът се е ударил в земята.
Полъхна вятър, от почернялото небе всеки миг щеше да се излее порой, сякаш природата искаше да се пречисти.
Джо сгъна трите листа хартия и ги пъхна в джоба на якето си. Дълго мълча, защото вълнението го задавяше.
В далечината отново проблесна мълния, разнесе се силен гръм. Тласкани от вятъра, облаците препускаха по оловносивото небе.
Най-сетне младият мъж възвърна самообладанието си и промълви:
— Преди да умре, Санторели казва някакво име.
— Да, Сюзан.
— Коя е тази Сюзан?
— Съпругата му.
— Така и предположих.
Миг преди да го застигне смъртта, Санторели вече не е молел Бог за пощада, вече се е бил примирил с неизбежното. Извикал е името на любимата жена, произнасяйки го с любов и копнеж, но и с надежда, сякаш в този момент не е мислел за смъртта, а е виждал лицето на скъпата си Сюзан.
Вълнението отново задави Джо, очите му се насълзиха.
ГЛАВА 11
Барбара го поведе нагоре по полегатия склон и спря, преди да стигнат до първите обгорели дървета.
— Доколкото си спомням, някъде тук намерихме седалките… Всъщност това няма никакво значение…
В паметта й възкръсна споменът за онази кошмарна утрин, когато за пръв път беше видяла мястото на катастрофата на боинга. По поляната бяха разпръснати останки от самолета, който бяха толкова изкривени и сплескани, че не си личеше от какво са. Запазени бяха само част от единия двигател и три свързани помежду си седалки от пътническата кабина.