Пикапът с караваната още не се беше появил.
Заобиколи автомобила и отвори предния капак. Хондата вече не му трябваше. Този път преследвачите сигурно са замаскирали така добре предавателя, че ще са му необходими часове, докато го открие. Не може да продължи до Уестууд и да ги отведе при Роуз, но не бива да зареже колата току-така, защото онези ще се усъмнят и ще разберат, че им е скроил номер.
Трябва да повреди хондата по такъв начин, че да не изглежда като саботаж, а като механична повреда. Ако преследвачите отворят капака и забележат липсваща свещ или отвъртяна капачка на разпределителния вал, ще разберат измамата.
Тогава Барбара Кристмап ще бъде в още по-голяма опасност. Онези ще се досетят, че Джо е разпознал беловласия разказвач на истории за призраци, разбрал е, че са го проследили до Колорадо Спрингс и че всичко, което е казал на Барбара по телефона, е било да я предупреди и да ги заблуди.
Издърпа модула за запалване, като го остави на мястото му. При повърхностен оглед няма да се разбере, че модулът е откачен. Дори ако по-късно старателно разгледат двигателя, по-вероятно е да допуснат, че повредата е механична, а не е умишлено причинена. Което пък означаваше, че Барбара ще бъде в сравнителна безопасност. В този момент пикапът с караваната бавно мина покрай него. Той не вдигна глава, а се престори, че оглежда двигателя — пипаше тук-там, и се почесваше по главата, сякаш се питаше какво да прави.
Остави капака отворен, седна зад волана и се опита да запали, но, разбира се, безуспешно.
Отново излезе и се наведе над двигателя. С крайчеца на окото си видя как караваната стигна до края на улицата и направи завой. Шофьорът паркира пред някаква необитаема сграда, на чиято фасада висеше голяма табела с надпис „Продава се“. Той се престори, че се опитва да отстрани повредата, като ругаеше цветисто, в случай че микрофоните на подслушвателното им устройство са насочени към него.
След няколко секунди гневно затвори предния капак на хондата и нервно погледна часовника си. Повъртя се нерешително, отново погледна часовника си и изруга:
— Да му се не види!
Тръгна по улицата в посоката, откъдето беше дошъл. Когато се озова пред автокъщата, престорено се подвоуми, за да заблуди преследвачите, после се отправи към канцеларията на собственика. На оградата на паркинга бяха окачени пластмасови разноцветни флагчета, поизбелели от слънцето. Под напора на вятъра те плющяха като крила на ято лешояди, реещи се пад тридесетината коли от различни марки и модели — някои бяха в сравнително добро състояние, други — мърша от метал.
Канцеларията се помещаваше в панелна барака, боядисана в жълто. През прозореца се виждаше мъж, полуизлегнал се на стол с пружинираща облегалка. Непознатият беше вдигнал краката си на бюрото и се взираше в екрана на портативен телевизор.
Джо изкачи двете стъпала, отвори вратата и чу гласа на коментатор, описващ развоя на бейзболен мач. Озова се в просторно помещение. Двете бюра, четирите стола и металният картотечен шкаф бяха евтини, но всичко беше чисто и старателно поддържано. Съдейки по квартала, в който се намираше автокъщата, беше очаквал да види прах и безредие, да усети атмосфера на безнадеждност.
Непознатият свали краката си от бюрото и стана да го посрещне. Беше на около четирийсет години, носеше светлокафяви памучни панталони и жълто поло, усмивката му беше искрена и приветлива. Подаде ръка на Джо и каза:
— Здравейте. Не чух колата ви да спира пред сервиза. Приятно ми е да се запознаем — аз съм Джем Фитич.
— Казвам се Джо Карпентър. Решил съм да си купя нещо ново.
— Дошли сте тъкмо където трябва. — Фитич посегна да изключи телевизора.
— Не, оставете го да работи — промърмори Джо.
— Ако сте почитател на „Доджърс“, по-добре не гледайте — ядат здрав пердах.
Джо погледна през прозореца. Съседната сграда ги закриваше от погледите на преследвачите, но ако пикапът минеше покрай бараката и микрофоните бяха насочени към големия прозорец, звукът от телевизора трябваше да се увеличи, за да попречи на подслушването на разговора.
Той застана така, че докато разговоря със собственика, да наблюдава вратата и улицата, и попита:
— Кое е най-евтиното возило, което можете да ми предложите?
— Като видите цените, ще разберете, че можете да си купите нещо много качествено, без да…
— Ето какво ви предлагам — прекъсна го Джо и извади няколко пачки банкноти от джоба на якето си. — Ще изпробвам най-евтината кола и ако ми хареса, ще ви платя цялата сума в брой.