— Ако толкова искаш, с удоволствие ще ти пръсна черепа! — В гласа на непознатия се долавяха нотки на задоволство. — Ще го направя, тъпако!
Джо престана да се съпротивлява, само се опитваше да си поеме дъх.
— Отговори, задник такъв! — кресна непознатият, който явно беше раздразнен от мълчанието му. — Искаш ли да ти пръсна мозъка, а?
— Не.
— Искаш ли?
— Не.
— Ще се подчиняваш ли?
— Да.
— Търпението ми започва да се изчерпва.
— Добре…
— Мръсник! — процеди нападателят.
Джо мълчеше и плюеше пясък. Дишаше на пресекулки, докато се мъчеше да се съвземе. Опитваше се да предотврати завръщането на лудостта, която го бе обзела преди секунди. В съзнанието му се въртеше една и също натрапчива мисъл: „Къде е Роуз?“
Човекът върху него също дишаше на пресекулки, дъхът му вонеше на чесън. Известно време остана неподвижен, което позволи на Джо не само да се успокои, но и отчасти да възвърне силите си. Усети аромата на лимонов одеколон и на цигарен дим, които се смесваха с вонята на чесън.
„Какво се е случило с Роуз?“ — запита се отново.
— Сега ще се изправим — дрезгаво прошепна нападателят. — Първо аз, ама да знаеш, че туй нещо непрекъснато ще е насочено към главата ти. Ще лежиш неподвижно, докато ти кажа да станеш. — За да подсили ефекта от думите си, още по-силно притисна дулото на револвера в лицето му и го завъртя, при което Джо неволно прехапа устни. Ясно ли е, Карпентър?
— Да.
— Спокойно мога да те очистя и да си тръгна.
— Обещавам да се подчинявам.
— В абсолютна безопасност съм, никой не може да ми стори каквото и да било.
— Най-малко пък аз — промърмори Джо.
— Значката ме пази.
— Както кажеш…
— Май не ми вярваш! Ако искаш, ще ти я покажа и ще я забода на шибаната ти уста.
Джо предпочете да си замълчи.
Нападателите не бяха извикали „Полиция!“, което съвсем не означаваше, че не са полицаи, а само, че не искаха да се разкрият. Навярно се надяваха набързо да свършат работата си и да изчезнат, преди да са се появили представители на местните власти, които ще започнат да задават неудобни въпроси. Ако не бяха хора на „Текнолоджик“, вероятно зад тях стоеше някаква правителствена организация. Не се бяха представили като агенти от ФБР или от Отдела за борба с наркотиците, ето защо вероятно бяха служители на някоя от секретните агенции, спонсорирани с милиарди долари, които правителството взимаше от тъй наречената „черна каса“.
Непознатият най-сетне се изправи на крака, отстъпи назад и замахна с оръжието:
— Ставай!
Джо се подчини и с облекчение забеляза, че зрението му се беше приспособило към тъмнината. Когато преди около две минути изскочи от банкетната зала и затича на север по брега, му се бе сторило, че мракът е непрогледен. След като отчасти беше възвърнал способността си да вижда в тъмнината, нямаше да пропусне да избяга, ако щастието му се усмихне.
Едва сега разпозна нападателя — беше белокосият разказвач на призрачни истории, който вече не носеше шикозната сламена шапка. Белите му дрехи и дългата му побеляла коса привличаха оскъдната светлина и от него се излъчваше сияние, като че беше видение, появило се по време на спиритически сеанс.
Джо погледна назад към ресторанта. Зърна хора, седящи около масите, но те положително не виждаха онова, което ставаше на брега.
Агентът, когото беше обезвредил и който още лежеше на пясъка, продължаваше да плюе кръв и се прививаше от болка. Мъчеше се да спре безпомощните си сълзи, като сипеше порой от ругатни.
— Роуз! — изкрещя Джо.
— Затваряй си плювалника! — изсъска беловласият.
— Роуз!
— Млъквай и се обърни!
В този момент от мрака изникна друг човек, който незабелязано се беше приближил, пристъпвайки безшумно по пясъка:
— Въоръжен съм с магнум 44-ти калибър, който в момента е насочен към главата ти.
Очевидно беловласият беше изненадан не по-малко от Джо от обрата на събитията.
Новодошлият продължи с все тъй заплашителен тон:
— Знаеш колко мощно е това оръжие, нали? Като нищо ще ти пръсне черепа.
Смаяният разказвач на страшни истории, който от изненада беше станал безпомощен като призрак, изтърси:
— Мамка му!
— Не само ще пръсне черепа ти, ами ще отнесе и главата ти — натърти непознатият. — Това чудо разбива врати. Хвърли оръжието си пред Джо.
Беловласият се поколеба.
— Веднага!
Опитвайки се да запази достойнството си, разказвачът се подчини.
Спасителят с магнума нареди:
— Вземи го, Джо.
Докато Джо се навеждаше, видя как новодошлият чернокож, облечен в черно, замахна с оръжието си като с бухалка и цапардоса по главата беловласия, който се просна по корем на пясъка. Чернокожият обърна главата му, за да се увери, че онзи няма да се задуши, и подкани Джо да побързат.