По лицето на господин Уедърол се изписа мрачно задоволство, сякаш е усмирил призрак.
Елен се втурна към Жак и после четиримата застинахме, взирайки се един в друг и в тялото на Ръдок, неспособни да повярваме, че всичко е приключило и сме оцелели.
След като се опомнихме, изнесохме Ръдок отвън, за да го погребат на другия ден. Аз улових коня си и продължих да товаря торбите на седлото. Елен ме докосна по ръката. Взрях се в очите ѝ, зачервени от сълзите, ала искрени.
— Господин Дориан, ще се радваме да останете. Може да пренощувате в стаята на Елиз — каза тя.
Оттогава живея там — далеч от погледите и вероятно далеч от ума на асасините.
Прочетох дневниците на Елиз, разбира се, и осъзнах, че макар да не бяхме заедно за дълго след детските години, аз все пак я познавам по-добре от всеки друг, защото с нея си приличаме — сродни души със сродни преживявания и почти еднакъв път през живота.
Само че, както казах преди, Елиз тръгна първа по него и първа осъзна, че между асасините и тамплиерите трябва да се възцари единство. Най-накрая в дневника ѝ открих писмо.
Скъпи Арно,
Ако четеш тези редове, доверието ми в Ръдок е било оправдано или пък алчността му е надделяла. Във всеки случай дневниците ми са у теб.
След като ги прочетеш, ще ме разбереш по-добре, надявам се, и ще прецениш по-снизходително решенията ми. Вече знаеш, надявам се, че споделях мечтите ти за примирие между тамплиерите и асасините, и в този смисъл имам едно последно желание, любов моя. Моля те да се опиташ да убедиш Братството в правотата на нашите възгледи. И когато ти отвърнат, че са нереални и наивни, напомни им как с теб доказахме, че различията в доктрините са преодолими.
Моля те, направи го за мен, Арно. И мисли за мен. Както аз ще мисля за теб, докато отново сме заедно.
„Моля те, направи го за мен, Арно.“
Седя тук сега и се питам дали имам сили. Питам се дали някога ще бъда силен като нея. Надявам се.