12 януари 1791
Възстанових уменията си да се сражавам със сабя и дори ги усъвършенствах. Предупредих господин Уедърол, че скоро ще си тръгна, защото тук не постигам нищо. Обясних му, че всеки ден, прекаран в хижата, е загубен и ме отдалечава от ответния удар. Той се опита да ме убеди да остана. Както винаги очакваше отговор на поредното писмо. Искаше да проследи още една следа.
Когато доводите му се изчерпаха, опита да ме заплаши. Тръгна ли, ще разбера какво е да те наложат с потния край на патерица. Бих ли се осмелила?
Продължавам да проявявам (не)търпение.
26 март 1791
Тази сутрин господин Уедърол и Жак се върнаха от „пощенската станция“ в Шатофор часове след уречения час — толкова късно, че бях започнала да се тревожа.
Обмисляхме да преместим пощенската станция — рано или късно някой щеше да се появи. Поне според господин Уедърол. Въпросът дали да я преместим се бе превърнал в поредното оръжие във войната помежду ни — да остана или не (да остана според него), да тръгна или не (да тръгна според мен). Вече бях възстановила силите си и бездействието ме гнетеше. Представях си как безименните ми врагове тържествуват и със злоради лица вдигат язвителни наздравици в моя чест.
— Това е някогашната Елиз — предупреди ме господин Уедърол. — И по-точно младата Елиз, която идва в Лондон и предизвиква вражда, чиито последици още не сме преодолели.
Имаше право, разбира се. Исках да бъда по-зряла, по-хладнокръвна, по-достойна за водач. Татко никога не прибързваше.
От друга страна, копнеех да направя нещо. Все пак по-трезвомислещо и послушно момиче би изчакало да завърши образованието си. Младата Елиз обаче не я свърташе — скочи в карета, пое към Кале и животът ѝ започна. Фактът, че сега бездействам, ме изнервяше и ядосваше. Всъщност още повече подклаждаше гнева ми. А той бе достатъчно силен.
В крайна сметка случилото се тази сутрин ме подтикна да не отлагам повече. С обезпокоително закъснение господин Уедърол най-сетне се върна от Шатофор и аз изтичах в двора да го посрещна.
— Какво стана? — попитах нетърпеливо, помагайки му да слезе от каруцата.
— Честно казано, извадихме голям късмет, че този младеж мрази миризмата на сирене. — Той посочи Жак.
— Какво имаш предвид? — повдигнах вежди.
— Докато ме чакаше пред магазина, се случило нещо странно. По-скоро видял нещо странно. Край входа се навъртало момче.
Бяхме преполовили пътя до хижата, където възнамерявах да сваря кафе на господин Уедърол, преди да ми разкаже всичко. Думите му обаче ме стъписаха и спрях рязко.
— Моля?
— Някакъв гаврош. Просто се шляел наоколо.
Чудо голямо, подсмихнах се, гаврош да се размотава из градски площад. Господин Уедърол обаче смръщи вежди.
— Не просто гаврош, а много любопитен дрипльо. Заговорил Жак, докато ме чакал отвън. Попитал го дали е виждал мъж с патерици да влиза в магазина за сирене тази сутрин. Жак е съобразителен младеж. Отговорил, че не е виждал мъж с патерици, но ще се оглежда. „Хубаво, аз ще се навъртам наоколо“, казало момчето. „Ще получиш монета, ако ми кажеш нещо полезно“. Според Жак младият мошеник е на не повече от десет години. Откъде мислиш взема пари да плаща на информатори?
Свих рамене.
— Някой му плаща, разбира се! Детето работи за тамплиерите, които заговорничат срещу нас, или да не се казвам Фреди Уедърол. Открили са пощенската ни кутия, Елиз. Търсят те и отсега нататък ще я наблюдават.
— Говори ли с момчето?
— Не. На проклет идиот ли ти приличам? Жак влезе в магазина и ми разказа какво се е случило. Излязохме през задния вход и се върнахме вкъщи по дългия маршрут, за да се уверим, че не ни следят.
— И следяха ли ви?
Той поклати глава.
— Въпрос на време е обаче.
— Откъде знаеш? — възразих. — Има твърде много неизвестни. Дали гаврошът е работел за тамплиерите, или е искал да те ограби, да изпроси някой грош, да ти открадне патериците, за да се позабавлява? Дали е забелязал нещо сериозно, което да събуди подозренията им. Дали ще решат, че пощенската кутия наистина е наша?
— Мисля, че знаят — каза тихо господин Уедърол.
— Сигурен ли си?
— Да. Ето защо — той се намръщи, бръкна в джоба на жакета си и ми подаде писмо.
Мадмоазел Дьо ла Сер,
Оставам предан на Вас и на баща Ви. Трябва да се срещнем, за да Ви разкрия истината за смъртта на Великия майстор и за последвалите събития. Отговорете ми веднага.