Роджър Зелазни
Една нощ през самотния октомври
На:
Мери Шели
Едгар Алан По
Брам Стоукър
сър Артър Конан Дойл
Л.П.Лъвкрафт
Рей Бредбъри
Робърт Блок
Албърт Пейсън Терун
и създателите на множество стари филми.
БЛАГОДАРЯ.
Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък. Сега живея с господаря си край Лондон. Много обичам Сохо през нощта, с ароматните му мъгли и тъмни улици. Тогава е тихо и ние си правим дълги разходки. Джак е прокълнат от много отдавна и трябва да върши повечето от работата си нощем, за да не позволи да се случат по-лошите неща. Докато той се занимава с това, аз наблюдавам. Ако някой дойде — вия.
Ние сме пазачи на няколко проклятия и работата ни е много важна. Трябва да наблюдавам Нещото в Кръга, Нещото в Гардероба и Нещото в Корабния куфар — да не говорим за Нещата в Огледалото. Когато се опитат да излязат, вдигам особено сериозна олелия. Боят се от мен. Не знам какво бих направил, ако се опитат да излязат едновременно. Както и да е, това е добро упражнение и аз ръмжа доста.
Понякога донасям на Джак разни работи — жезъла му, големия нож със старинните надписи по острието. Винаги се досещам кога има нужда от тях, защото работата ми е да наблюдавам и да знам. Повече ми харесва да съм куче пазач, отколкото, каквото бях, преди да ме повика и да ми повери тази работа.
И така, аз и Джак се разхождаме, а другите кучета нерядко се страхуват от мен. Понякога обичам да си приказвам с тях и да обменяме мнения за професията и господарите си, но най-често ги плаша.
Една вечер неотдавна, когато бяхме в някакво гробище, към нас се приближи старо куче пазач и си поговорихме.
— Здрасти. Аз съм куче пазач.
— И аз.
— Наблюдавах те.
— И аз те наблюдавах.
— Защо твоята персона копае голяма дупка?
— Тук долу има някои неща, от които той се нуждае.
— О! Не мисля, че би трябвало да прави това.
— Може ли да видя зъбите ти?
— Да. Ето ги. Може ли да видя твоите?
— Разбира се.
— Струва ми се, че всичко е наред. Мислиш ли, че би могъл да оставиш някой голям кокал наблизо?
— Вероятно ще се уреди.
— Вие ли бяхте тук миналия месец?
— Не. Ония бяха от конкуренцията. Ние работехме другаде.
— Те нямаха куче пазач.
— Непрозорливост. Какво направи ти?
— Полаях доста. Те се изнервиха и напуснаха.
— Това е добре. Може би все още сме пред тях.
— Отдавна ли е с твоята персона?
— От векове. Отдавна ли си гробищно куче?
— Цял живот.
— Харесва ли ти?
— Изкарвам си прехраната.
Джак имаше нужда от много съставки за работата си, тъй като се очакваше голямо оживление съвсем наскоро. Може би беше най-добре да ги събира ден след ден.
1-и октомври
Направих кръговете. Нещото в Кръга промени формата си няколко пъти и най-накрая се превърна в куче — дама с привлекателна външност и много дружелюбен нрав. Но не успя да ме заблуди да наруша Кръга. Все още не беше усъвършенствало миризмите.
— Добър опит — казах му аз.
— Ще си получиш заслуженото, помияр!
Минах покрай различните огледала. Нещата, заключени в тях, бръщолевеха, плъзгаха се и се гърчеха. Показах им зъбите си и те се скриха.
Нещото в Корабния куфар заблъска по стените, засъска и зафуча, защото усети, че душа наблизо. Озъбих се. То изсъска пак. Изръмжах. Млъкна.
След това се качих на тавана и проверих Нещото в гардероба. Когато влязох, драскаше по стените, но престана, щом приближих.
— Как са нещата там, вътре? — попитах.
— Щеше да е много по-добре, ако можех да убедя някого да превърти ключа с лапата си.
— По-добре за теб, може би.
— Мога да ти намеря куп страхотни кокали… Големи, свежи, сочни, с много месо.
— Току-що се нахраних, благодаря.
— Какво искаш тогава?
— В момента нищо особено.
— Добре де, аз искам да изляза. Помисли какво ти струва това и ела да поговорим.
— Ще получиш тази възможност, когато му дойде времето.
— Мразя да чакам.
— Кофти.
— Заври си го в задника, копой!
— Ц, ц, ц — отвърнах аз и се отдалечих, преди да е наприказвало още по-обидни работи.
Слязох отново долу и минах през библиотеката, където вдъхнах аромата на старите томове, тамяна, подправките, билките и другите интересни неща. След това влязох в гостната и се загледах през прозореца, към деня. Наблюдавах, разбира се. Нали това ми е работата.
2-и октомври
Снощи се разхождахме. Сдобихме се с корен от мандрагора от едно далечно поле, сцена на убийство, извършено от някой друг. Господарят ми го уви в коприна и веднага се върна на работното си място. Чух го да бъбри добронамерено с Нещото от Кръга. Списъкът със съставките на Джак е много дълъг и всичко трябва да се прави както трябва и точно навреме.