Взривът бе така мощен, че човешкото тяло бе запратено в дъното на помещението и върху него се посипаха последните остатъци на тавана. Протегна инстинктивно ръце нагоре и успя отчасти да защити главата си.
Навън се разнесоха злобни ругатни.
Жаждата за самосъхранение преодоля отчаянието. Докато стиска в ръцете си карабина и пистолет, не всичко е загубено. Ще се бие докрай. И ако Ред попадне в ръцете му…
Време за сладки мисли нямаше.
Към вратата се приближаваха тежки стъпки.
По-добре е, врагът да не знае, че е здрав. Потърси път за отстъпление. Видя някаква широка тръба да се подава от стената високо над пода. Хвана се за ръба и мигновено се изкачи. Погледна вътре и освен безкрайната тъмнина не видя нищо друго. Всъщност избор нямаше и се впусна в неизвестноста. Страхуваше се, че ще се удари в нещо остро или тръбата ще бъде запушена и тогава краят му ще бъде мъчителен. Оказа се лош пророк. Неприятен момент изживя при излитането — загуби опора под себе си. Изтърси се върху купчина камъни и лошо се натърти.
Включи светлини и се ужаси: намираше се в метрото — място с най-лошата слава в Черните развалини. Учуди го безметежното спокойствие.
Обърна се към железопътната линия. Поглед наляво, поглед надясно. Стори му се — сега ще пристигне влакът и той, както всекидневно правеше едно време, ще се качи в някой вагон и ще замине…
Заболя го за Буцифал. Отиде си горкия…
Време за сълзи нямаше.
Долови тракане. Може би влакът идва?
Удряше се метал в метал.
Побягна с всички сили. Мярна се познат образ. Защо ли си спомни за нея? Сам не можа да си обясни. Прииска му се да бъде с нея, далеч от тук…
Силата го пое, откъсна от земята и хвърли в близката стена. Разпери безпомощно ръце и преди да загуби съзнание, се заслуша омагьосан в ужасния грохот.
… Болката пронизваше тялото по странен начин. Започваше от върха на носа, изкачваше се до лявото око, спускаше се през зъбите право към сърцета, където се разделяше на два равноправни потока: единият по лявата ръка стигаше върха на показалеца, другият, минавайки през гръбначния стълб, завършваше в петата на десния крак.
Боли, боли, помисли си, следователно съм жив!?
Мисълта, че е жив не го успокои. Необходимо бе да се увери, доколко е в състояние да се движи. Помръдна усни, затвори устата и усети метален вкус на нещо отвратително и неприятно, изплю нещото и по паважа се изтърколи желязна гайка.
Шумът подействува разхипнотизирващо.
Надигна се с труд и пъшкане. Болките постепенно изчезнаха. Здрав е, наистина е здрав. Завика от радост. Подскочи няколко пъти и усети прилив на сили.
Прегледа оръжието си. За карабината имаше още два пълнителя. В пистолета плазмата бе изразходвана едва наполовина. Четири гранати висяха здраво окачени на пояса му.
Намери шапката си търкулната на релсите и побърза да покрие с нея главата си. Дори очилата за нощно виждане се закиприха невредими на носа.
Само умората подсказваше липсата на робота. Добре му беше под сянката на защитата. Досегашните приключения изглеждаха невинни случки пред настъпващите преживявания.
Какво беше станало?
Ред бе хвърлил граната по тръбата. На мястото на взрива се издигаше гъста стена черен пушек и постепенно изпълваше тунела. Приближаваше се към него. Весело пламтяха разпокъсани изолации на силови кабели. Огънят проникваше в стената и тя с трясък се разпадаше.
Трябва да се маха колкото се може по бързо. Пое надясно. Посоката водеше извън града. Тунелът бе абсолютно прав и някъде, поне в обозремото полезрение, не завиваше.
Метрото минаваше за най-опасното място в града. Разказваха се най-разнообразни страхотии. За сега тук бе спокойно и дори приятно. Общото запустяване почти не беше докоснало съоръженията и някои от тях продължаваха да изпълняват функциите си. Край пожара се появиха движещи се машини и пушекът бързо изчезна. Нервите се отърсиха от излишния баласт.
Но за съвсем кратко.
Сърцето му се сви, когато чу тих, остър писък и в един отвор на стената срещна погледа на блестящи, немигащи очи, които не се откъсваха от него. Щом се отдалечи муцунката се подаде и още дълго, с удивление го съпровождаше. После се разнесе ръмжене, шум на кратко боричкане и мустачките рязко изчезнаха.
Опасноста вървеше след него, без да крие ноктите си.
Писъците и драскащите шумове постепенно се усилиха. Дали го преследваха или свикнаха с него, бе почти без значение. Държеше в готовност карабината с намерение да стреля докато се свършат патроните.
Внезапно се спря изумен.