— Аз съм предан на Били.
— Мъртвеца?
— Не мога да оставя костите му без защита. Ти имаш ли си кон?
— Убиха го в града.
— Горкият Буцифал. Безсърдечни сте вие хората. Най-съвършеното същество на Вселената е ваш приятел, а когато го губите дори не изпадате в безсъзнание.
— Направи нещо за мене.
Роботът дълго време не отговаря.
— Добре, да сключим споразумение — предложи конят. — Ти ще ме наричаш Алекс. Сам разбираш аз не мога да стана твой. Родил съм се при Били и цял живот ще си остана негов. Обещай ми — спася ли те, първо отмъщение за смърта на Били и едва тогава всичко останало.
— Имам ли избор?
— Доколкото разбирам никакъв.
— Аз също имам условие: после ти ще ми помогнеш.
— Съгласен съм, Сам!
— Съгласен!
— Легни и се опитай да поспиш — заповяда Алекс. — Спуснал съм отдавна защитното поле — Ред няма да ти навреди дори с плазмения си пистолет.
— Откъде ни знаеш имената?
— Колко още много неща зная… Бледите сенки ще се приберат призори. Тогава ще тръгнем и ние…
Сам вече дълбоко спеше.
Звездите избледняха. Луната изчака да се появи Слънцето, казаха си две-три думи и се разделиха. Бледите сенки се разтревожиха. Замятаха се хаотично. Жуженето събуди Сам.
Присви се от студа и изстена.
— Пазачите изчезнаха — обяви Алекс, — Пътят е свободен.
— Тръгваме ли?
— Размърдай си кокалите! Мятай се в седлото и да бягаме. За себе си съм спокоен. Дано ти оцелееш.
Сам се изтърколи от гнездото си и се метна в седлото. Белите кости изхвърчаха на пътя. При тази гледка конят изстена от мъка. Прости ми Били, помисли си Сам, че оскверних праха ти! Бъди уверен, ще помогна на Алекс.
Роботът се изправи, изтръгна копита от почвата и забяга в кариер към „Брода“. От сухата почва се вдигнаха облаци прах.
Вляво ги преследваше Ред. Адам летеше като метеор: страшен и разгневен. Бързаше да пресече пътя им.
Алекс се извърна и от тялото му изхвръкна концентриран огнен облак. Когато димът се разсея, от преследвачите остана купчина димящо желязо.
— Горкият Ред — промърмори Сам.
— Горкият Адам — тросна се Алекс.
След „Брода“ пътят до ранчото беше свободен.
Галопираха до вратите и Алекс направо ги прескочи. Сам се спеши. Облегна се на оградата и с наслаждение се плъзна на земята.
— Едно не успях да разбера — каза той замислено — защо искаха да ме убият?
Алекс го чу и се приближи до него.
— Това че са искали да те убият, е само една от възможните версии, при това не най-вероятната!