— Точно това искам да науча — отговори Сам. — Позволи ми да поговоря спокойно с тях. И ако не успеем да се договорим, ти предоставям пълна свобода на действие.
Ред поиска да каже нещо рязко, намръщи се, поклати недоволно глава, но накрая се съгласи.
— Мисля, че грешиш — но щом искаш опитай.Аз ще стоя на страни и ще те прикривам.
— Благодаря ти, да вървим.
Буцифал също не беше с нещо съгласен. Личеше по нервноста на мислите, които го свързваха със Сам. Но понеже не подсказа нищо конкретно, ездачът предпочете само да го пришпори по силно.
Лагерът на пришълците се осветяваше от слаб огън. Виждаха се телата на спящите хора. Сам успя да преброи десет души. Ред откри още двама, скрити настрани в мрака зад нисък зид. Сигурно имаше и стражи.
— Тези хора — разправяше Сам — притежават нещо неизвестно за нас, успяват да преживеят в града цяла нощ, дори повече и да не загинат. За да научим начина на оцеляването им си заслужава да пристъпим малко принципите си. Съгласен съм…
Буцифал завъртя рязко глава.
Сам трепна и се огледа. Ред заедно с коня си беше изчезнал. Преди минута бе отдясно.
— Какво е станало — запита Сам.
— Заплашва ни опастност — зареди Буцифал и в думите му нямаше обичайната логическа стройност. — Да се махаме Сам. Страх ме е за тебе, страх ме е за мене. Да бягаме, по бързо да бягаме.
— Обясни ми!
— Нищо не знам. Всичко е така объркано. Враговете са приятели, приятелите — врагове и заедно искат нашата гибел. Предават ми омраза истрах. Ненавиждат те, Сам. Желаят твоята смърт.
— Защо. Обясни ми причината. Кой е моят враг.
— Не знам, не знам, не ме питай, причиняваш ми болка.
Имаше единствен начин да премахне хипнотичното въздействие. Наведе се над седлото и докосна с чело рамката, където бяха най-чувствителните датчици. Буцифал трепна и се освободи от зловредната омая.
— Какво става — запита той. — Опасноста е зад нас. Пречи ни…
Разнесе се изстрел. Ред се показа зад една стена, вдигна карабината и пусна дълъг откос.
— Стреляй, Сам — викаше той — стреляй и убивай тези мърши на място. Искаха в клопка да ни вкарат. Стреляй!
Инстинктивно хвърли граната. Сграбчи плазмения пистолет и огнения облак заля площада. Трясъците събудиха всичко живо в изоставения град. Стана светло като през ярък слънчев ден. Насочи автомата си към площада и се приготви да стреля по оцелелите, но за негова изненада никой не помръдна. Разбра измамата — нямаше хора или трупове, стреляли бяха по кукли. Надхитриха ги!
Силен непознат глас извика:
— Не мърдайте! Държим ви на мушка. Хвърлете оръжието, успокойте конете и вдигнете ръце!
— Не го слушай, Сам — изрева Ред и стреля по посока на гласа. — Бързо след мен.
Сам не усети как се подчини. Помисли „бягай“ и Буцифал метна тялото си нагоре и с няколко скока се озова в развалините. Обтегна се като блестяща змия и се втече в най-близкия отвор. Последва го заблуден куршум, който с отвратителен писък няколко пъти рекушира от стените и защитното поле. Трескаво се провряха през няколко подземни проходи и го направиха навреме. зад тях нещо силно изгърмя и се понесе тътен на срутващи се стени. Ако бяха останали там, сега щяха да бъдат затрупани.
— Разбра ли, какво стана — изръмжа Ред, който се бе оказал в съседното помещение заедно с Адам.
— Попаднахме в засада. Изглежда са ни чули предварително и са ни очаквали.
— Не е това, по-лошо, сред тях има някой от нашите съседи. Не съм в състояние да се закълна върху библията, няма как да го докажа, но съм сигурен и ако се измъкна и разпозная този предател, със собствените си ръце ще му разбия мутрата.
— Май преди това те ще ни прережат гърлата.
— Трудно ще успеят. Къси им са ръцете. От какви по ужасни положения съм се измъквал. Пътят назад е прекъснат… Какво е това? Адам смачкай ги!
Конят зад стената заръмжа. Настана суматоха. Ударите на копитата бяха толкова силни, че се посипа прах от тавана. Засъска лазер и се разнесе миризма на изгоряло месо.
От сградата екна сърцераздирателен вопъл.
Буцифал, следвайки мисълта на Сам, побърза да се махне от това проклето място. Понесе се в кариер по коридорите. По пътя си смачка няколко любопитни същества. Там където нямаше проход, стените бяха разбивани с лекота. В ляво и назад чуваше грохота причиняван от другия боен кон.
— Преследват ли ни — запита се Сам.
— При този шум който вдигаме, това съвсем не е трудно.
— Какво предлагаш, Буцифале?
— Да спрем и се ослушаме.
— Къде е Ред?
— Защо си се загрижил за него?
— Приятелите…
— Ти сигурен ли си, че ти е приятел?
— Добре де, съседите… Защо си настроен против него?