Самолетът започна леко да трепери, но това не бе нещо сериозно. ХБ-70 летеше с дозвукова скорост почти безпроблемно.
— Седемстотин възела. Каква е температурата на въздуха?
— Около точката на замръзване.
Чуха се два отделни остри звука, когато разтърсването на носовата част се разнесе по корпуса на „Валкюра“. В пилотската кабина треперенето спря и стана по-тихо, а шумът от двигателите сякаш малко отслабна.
— Достигнахме скоростта на звука и продължаваме да ускоряваме — отбеляза Мадж.
Чу как двама от групата, които бяха в наблюдателния пункт зад нея, възкликнаха от страх.
— Ей, я стига, дори превозни средства с колела могат да се движат толкова бързо — им каза тя.
Отново увеличи мощността на двигателите. След преминаването на звуковата бариера самолетът се ускоряваше по-лесно, сякаш досега се бе движил във вода и изведнъж бе скочил във въздуха. „Това е неговата стихия, за това е бил конструиран… за живот отвъд звуковата бариера“, помисли си Мадж и констатира, че скоростта бе един път и половина по-голяма от тази на звука.
Появи се сигнал за тревога. Започна да се оглежда наоколо, а сърцето й силно се разтуптя. Не бе някой от сигналите, които се бяха появили в действителния полет, не се предполагаше да се случи нещо до…
— Светна червена лампичка — каза Мадж 2, която също изглеждаше притеснена.
— Какъв е проблемът? — попита Мадж, без да изпуска щурвала. Самолетът все още се държеше нормално.
— Неизправност на наклонените плоскости във въздушните турбини. Във втори и трети двигател не се затварят.
— А оборотите?
— На втори двигател са се увеличили.
Това го имаше при оригиналния полет — бяха изключили този двигател, когато оборотите му се бяха увеличили над нормалното.
— Изключи го и провери дали са засегнати наклонените плоскости на трети двигател!
Мадж 2 се протегна и бавно дръпна лоста за управление на втори двигател до изключено положение. Шумът му изчезна и „Валкюра“ леко подскочи.
— Как се държи трети двигател?
Разнесе се нов сигнал за тревога, този път по-силен.
— Зле — отговори Мадж 2. — Както и наклонените плоскости във въздушната турбина на четвърти двигател. И на пети двигател…
Гореща вълна заля Мадж. „Валкюра“ започна да вибрира, същата разтърсваща вибрация, каквато бяха изпитали на земята, с тази разлика, че сега бяха във въздуха. Хвана лостовете за управление на двигателите, започна леко да намалява скоростта и тогава усети неотзивчивостта на щурвала.
„Това е проблем, голям проблем“. Нищо подобно не се бе случило при оригиналния полет.
— Първи двигател е обхванат от пламъци! — извика Мадж 2. — Шести губи мощност!
Тряс! Тряс! Се чу извън „Валкюра“. Скоростта му падаше под звуковата катастрофално и неконтролируемо. Носът на самолета се изправи и продължаваше да се вдига нагоре. Мадж не успя да го спре, въпреки че дръпна шурнала към себе си.
— Слушай! Моят край потъва… Какво, по дяволите, прави твоят край? — каза някой от намиращите се в наблюдателния пункт зад нея. Фразата бе приписвана на един от командирите на подводници, които Кели виртуално пресъздаваше. За Групата на седемте тя се превърна в закачка, в постоянно използвана остроумна реплика, с която се намекваше, че се е случило нещо неочаквано. Точно сега това бе последното нещо, което Мадж искаше да чуе. Изрече дума, която би обезпокоила майка й, и продължи да дърпа щурвала.
— Трети двигател изключи! — извика Мадж 2 и самолетът се гмурна надолу към земята. — Пети изключи!
Далече под Мадж земята се въртеше като старомоден компактдиск в плейър. Всъщност не под нея, а над нея — през тавана на стъкления капак на пилотската кабина виждаше земята, която все повече се приближаваше. Мадж, двойничката й и „Валкюра“ се бяха преобърнали по гръб и падаха, като се въртяха около централната ос на самолета. Това бе преобърнат плосък свредел, възможно най-лошият вариант — при него нищо не можеше да се направи.
„Почти нищо“. Мадж бутна щурвала напред и го задържа така, въпреки че той се съпротивляваше в ръцете й като котка, гърчеща се да се изскубне. „Не, няма да успееш“, реши Мадж и хвана щурвала още по-здраво, докато той се друсаше, подскачаше и се опитваше да се изплъзне от хватката й. Двойничката й правеше същото.
Носът на самолета започна да се насочва бавно, бавно надолу, а въртенето стана по-бързо. На Мадж й се повръщаше и беше доволна, че не бе имала време да хапне нещо този следобед. Компютърът й се подчини и започна да изтрива засилващата се, имитирана центростремителна сила, от която щеше да изпадне в безсъзнание, а цялата й кръв щеше да се насочи към едната половина на мозъка й или надолу по тялото й. Разтърси глава, докато зрението й се възстанови, и се концентрира върху щурвала, който яростно продължаваше опитите си да се отскубне от ръцете й. Същевременно се стараеше да не обръща внимание на болките в ръцете и раменете.