Мадж се вторачи в него.
— Искаш да кажеш… Как откри паролата?
— Стига, Мадж! Рождените дати на баба ти и дядо ти, на твоите родителите, на брат ти и сестра ти ги има в официалните регистри. Както и твоята рождена дата. Добре, че поне не си използвала рождената си дата за парола, щеше да е много глупаво.
— Чакай малко! Ти отново си повредил чужда виртуална симулация! — възкликна Фъргал.
Роди не му обърна внимание, а Мадж просто не знаеше какво да каже.
— Освен това не бе ограничила продължителността на достъпа до стаята си за игра — продължи той. — И най-вече не взе елементарна мярка — не провери програмата си преди днешната демонстрация. Ако го бе сторила, щеше да забележиш всичко, което съм направил. Поне така мисля — изтъкна той и отново се изхили. — Не бях небрежен като теб, не оставих никакви очевидни следи. Подпрограмите, които добавих, са разпръснати из цялата ти програма, а последователността на действията е кодирана. Не би трябвало да се затрудниш с отстраняването им. Ще ти трябва близо месец, защото поставих тези подпрограми и в резервната ти програма. Ще трябва да ги махнеш и от там, за да си възстановиш оригиналната програма. Не вреди да си предпазлив!
— Роди — обърна се към него Чин, като изрече името му много бавно, — ти погоди този номер и преди, при виртуално пресъздадения от Боб „Блекбърд“, нали? Тогава се закле, че няма да се повтори.
Той само вдигна рамене.
— Вие не знаете как да възприемате тези корекции. Опитвам се да разтърся малко вашето самодоволство, да ви покажа, че не защитавате програмите си както трябва, да ви накарам да работите по-професионално, а вие ме нападате — каза той, присмивайки им се. — Не разбирате ли, че се опитвам да ви направя услуга? Някой ден, когато попаднете в истинския виртуален свят, ще сте ми благодарни.
— Не бих се обзаложила на това — намеси се Мадж. — Не бих ти благодарила дори за последната чаша вода в пустинята!
— Така си мислиш. И ти не можеш да разбереш моите постъпки, а аз вярвах, че ще ги проумееш. Грешката е моя… няма значение. Мадж — обърна се той към нея изключително любезно, — може би след всичко това е по-добре да останеш вярна на акордеона.
Тя се вторачи в него, напълно вкаменена от гняв. Роди изчезна от стаята за игри.
Мадж погледна другите.
— Не знаех, че свириш на акордеон — каза Боб, който изглеждаше слисан.
— Това май е единственият инструмент, на който не свиря. Но този малък… Вярваш ли на казаното от него? Вярваш ли на тези глупости?
Тя почти се задушаваше от собствения си гняв. Двама от групата, които не бяха виждали Мадж толкова разгневена — всъщност никога не я бяха виждали ядосана, — се отдръпнаха малко назад. Бяха объркани и не знаеха накъде да гледат.
— След като катастрофата не бе причинена от твоята оригинална програма, никой от нас няма да има предвид днешната демонстрация — каза Фъргал. — Съжалявам, Мадж.
И другите прошепнаха, че съжаляват, но не и Алън, който стоеше с каменно лице.
— А какво ще правим с Роди? — попита Чин. — Ще му позволим ли да скача от радост, когато отново погоди такъв номер?
Мадж бе много благодарна, че не й се наложи тя да го каже.
Сандър поклащаше глава и се колебаеше.
Не знам, може би той е прав донякъде — започна той бавно. Говореше така винаги когато чувстваше, че нагазва в дълбоки води. — Може би Мадж е трябвало да бъде малко по-предпазлива. — Обърна се към нея и допълни: — Да използваш рождената дата на баба си? Това е една от първите пароли, които един истински хакер ще открие, ако знае нещо за теб. Може би Роди действително ти направи услуга.
Тя погледна благоразумното му, широко лице под гривата от руса коса и поклати глава.
— Не мога да повярвам, че смяташ това за аргумент. Наистина ли смяташ, че в реалния свят ще използвам парола, която всеки може да открие?
— Но това е подготовка за реалния живот — подметна Кели.
— Да, но само подготовка. Всички ние сме съгласни с това. Виж, предполага се, че това е безопасно място, където можем да правим виртуални симулации. Предполага се, че ще сме безмилостно критични към работите на другите, но не се предполага да ги разваляме.
— И сега сме изправени пред същото, което Роди причини на мен — се намеси Боб. — Същият подход — „за твое добро“, „не можеш ли да разбереш, че е шега“. Същите фрази се изричат и на детската площадка, когато изблъскат някого от люлката. Единственото, което той забрави, бе да нарече Мадж ревла. Изненадан съм, че пропусна да го стори.