Смяташе, че е от онези, за които е създадена Мрежата. Прекарваше възможно най-кратко време в реалния свят. Естествено, ходеше на училище всеки ден. Щеше да се отърве от гимназията едва след година и половина. Разбира се, възможността да постъпи в колеж се задаваше на хоризонта като голям черен облак, но Алън вече обработваше родителите си във връзка с това. Те се оказаха глухи за твърденията му, че виртуалният свят е по-полезен за истинския живот, отколкото диплома от колежа. Майка му продължи да изтъква колко важно е по-нататъшното образование, а това почти го подлуди. След като не срещна разбиране от страна на родителите си, започна старателно да намалява шансовете си за колежа, като остави оценките си в училище да вървят по дяволите.
Това не го притесняваше много. Знаеше, че е умен, но за съжаление го знаеше и неговият училищен наставник. Нямаше начин да накара този човек да млъкне и да спре оплакванията му, нито пък можеше да завърши гимназията по-бързо, за да се отърве от него. Алън бе достатъчно интелигентен да не загуби още четири години, блъскайки главата си в друга стена от глупави преподаватели. Особено когато истинският свят — светът на работата, свободата и парите, бе ей там, още сега.
Убеден бе, че когато му се прииска да направи нещо, да започне работа или каквото и да е друго, нямаше да има проблеми. Вече бе доста добър във виртуалните симулации, а много компании наемаха такива специалисти. Можеше да си намери работа, когато поиска. Засега разполагаше с достатъчно пари — баща му все още му даваше издръжка заедно с ежеседмичните, а понякога и ежедневни лекции, целящи да вкарат Алън в правия път.
Следващата година по това време щяха да излязат оценките от матурата. Тогава родителите му щяха да разберат, че Алън няма да бъде приет в никой от колежите, които баща му смяташе за реномирани. Така този проблем щеше да отпадне. Скоро след това Алън щеше да се изнесе от дома си, да си намери работа, да преуспее и не след дълго да забогатее и всичко щеше да е наред.
Може би дори щеше да обмисли възможността да се присъедини към Мрежата. Имаше връзки там — красивата госпожица Рейчъл Халоран, която би му съдействала. Привличаше го мисълта да е част от най-мощната организация във виртуалния свят. Но въпреки силата и престижа, които произтичаха от приемането в Мрежата, той не бе сигурен, че това е за него. Притесняваше го мисълта, че ще трябва сам да си бъде началник. Трябваше първо да разбере дали ще може да се справи.
В истинския живот той щеше да мачка подчинените си, просто си го знаеше. С нетърпение очакваше да покаже на родителите си колко погрешна бе представата им за него. Но преди това трябваше да завърши гимназията. Така че имаше много време да се подготви за свободния си живот.
Междувременно не полагаше големи усилия. Всеки ден се появяваше в училище, сядаше на мястото си в съответния кабинет, изпълняваше част от определените задължения — само колкото искаше, а то обикновено не бе много. Алън и двама негови стари приятели наричаха това поведение Система за минимално определено унищожаване. Означаваше, че те се съобразяват само до определена степен с училищния правилник, така че да се унищожава само минимален брой от мозъчните им клетки, които бяха заети с друга, много по-полезни неща, като симулирането например.
Алън случайно попадна на Групата на седемте преди около година, докато обикаляше виртуалните дискусионни групи. Общодостъпни или с ограничен достъп, те бяха неразделна част от виртуалното пространство. Тогава групата все още се числеше към общодостъпните, но не остана такава за дълго. Общодостъпните дискусионни групи включваха хора, които искрено се интересуваха от обсъждания на първокласни виртуални симулации. Но включваха и много повече други, понякога стотици хиляди, които бяха в Мрежата само за да слушат и да наблюдават какво казват и правят останалите, без да съдействат с нищо. Освен това тези групи обхващаха и огромен брой досадни типове, побъркани на теми като кексове, изгорели електронни лампи, пукнати твърди тела и други подобни, които живееха само за да изразходват паметта на диска, да безпокоят или обиждат и да пречат нещо значимо да се направи.
Алън не бе човек, който да обръща внимание на случайни, добре формулирани обиди, не бе глупав да се остави да бъда уязвен. Но смяташе, че е пълна загуба на ценното му време да се занимава с хора, които предлагаха само неразумни фантазии и ругатни. На същото мнение са били и хората, създали Групата на седемте, преди той да се присъедини към тях. Те се съгласили групата им да стане с ограничен достъп — всеки плащаше месечна вноска, за да използва малко виртуално пространство за симулации, място, където можеха да разговарят и да конструират проекти, без половината от населението на земята да ги наблюдава и да прекъсва работата им.