— Опитах се да се застъпя за тебе, Роди, но те не ме послушаха.
— Не си ме защитил достатъчно твърдо — каза той с изненадващо мил глас. Погледна надолу към своята ДНК, премятайки я през ръцете си по-бавно.
Алън поклати глава.
— Роди, те всички се настроиха срещу теб. Не искам да ме изритат от групата, а те почти бяха готови да го направят — поне някои от тях!
— Добре, мисля, че е време да образуваме друга група — продължи Роди пак с гневен глас. — Група, в която хората ще искат да се вслушват в това, което имам да им кажа… вместо да ми налагат представите си за „добро поведение“. До гуша ми дойде от това. Новата игрална зала ще е ядрото на друг вид група… група, към която всеки, който се занимава с виртуални проекти, ще иска да се присъедини. По-късно през седмицата всички ще я видят. Ти също ще я видиш… надявам се, че ще имаш възможност да дойдеш.
Алън го погледна малко смутено. Тази непоколебимост у Роди бе удивителна… и този път ги нямаше обичайните опити да запази Алън като приятел. „Каква ли е причината?“ — почуди се Алън и отново се запита какво ли става в дома на Роди.
— Ето, дръж! — внезапно възкликна Роди и му хвърли парче от ДНК-то, с което си играеше.
Изненадан, Алън улови увитата в двойна спирала нишка, преди да осъзнае какво прави. Той я огледа внимателно, прехвърли я в ръцете си. Бе изключително красива — светеше и лъчите й обгърнаха ръцете му.
— Хубава е — каза той и я подхвърли обратно на Роди.
Когато улови нишката, Роди го погледна намръщено.
— Да, хубава е — повтори той и насочи погледа си надолу към купчината от нишки, която бе отстрани на трона. — Добре, трябва да продължа работата си върху новата стая за игра.
— Роди, те няма да дойдат! Дори аз не трябва да идвам. Поне не в началото — Алън допълни бързо, без да е сигурен защо. — Но когато Мадж възстанови програмата си, нещата ще станат по-лесни. — Поклати глава и се усмихна с кратко, но искрено възхищение. — Това е работа, която ти й навлече. Няма да се изненадам, ако тя се нуждае от помощ. — Усмивката му стана по-широка. — Ако някой й даде няколко малки съвета, без да се издава, че знае къде е проблемът — нали разбираш…
— Не знам! Мисля, че тя трябва да бъде оставена сама да се справи с това положение, нали? Ще натрупа житейски опит. Ще й е от полза.
Погледна към Алън много намръщено, а после към „плетката“.
— Това, което тя ме принуди да й сторя, няма да е от значение нито за нея, нито за останалите, що се отнася до стаята за игри. Накрая всички те ще дойдат. Няма да могат да устоят. Познавам ги по-добре, отколкото си мислят… и те притежават нещо, което ще ги накара да дойдат.
Алън не го разбра. Чудеше се какво става с Роди, нещо много по-различно от обикновено… и някак по-преднамерено. Алън трябваше да се справи с това бързо, преди Роди да е започнал да става неконтролируем. Неконтролируем от Алън, разбира се.
— Като какво например? — попита той.
— Като това, което те накара да дойдеш днес.
„Дали има предвид лоялност“, помисли си Алън. „Колко смешно!“
— Ще дойдат! Чакай да видиш какво съм им приготвил. Всички ще бъдат поразени. Дори и ти…
— Нека първо да видим какво си измислил. Не се впечатлявам толкова лесно.
Роди се усмихна. Тръпки побиха Алън, защото това не бе обичайната му усмивка. Сега тя изразяваше истинско удоволствие, без злоба… и тази внезапна липса много смути Алън.
— Мисля, че ще си поразен.
— Добре де, ще видим. Виж, никой от останалите не трябва да разбере, че сме разговаряли.
— Никога няма да им дойде наум, сигурен съм. Сега тръгвай. Ще ти изпратя виртуално писмо, когато съм готов. Трябват ми още няколко дни. Доста съм напреднал.
— Ако мога да ти помогна с нещо, кажи ми. Да ти спестя време, за да се концентрираш върху по-важните неща.
— Не — каза Роди почти мило. — Имам всичко, което ми трябва. Повярвай ми. Но ти благодаря.
— Добре, ще се видим по-късно.
— Когато и да е — каза Роди небрежно с глас, който звучеше така, сякаш нямаше никакви грижи.
Алън махна с ръка и пое обратно през дългата и широка Пещера на планинския цар. Орките бързаха да се отдалечат от него, когато минаваше покрай тях. Не им обръщаше внимание, защото се ослушваше за смеха, за обичайното тихо хихикане на Роди зад гърба му.