— Секретни декодиращи пръстени? — предложи Мейрид.
Всички я погледнаха одобрително.
— Чудесно — заяви Кели. — Всички ще носим еднакви пръстени и ще държим ръцете си в джоба си, ако се случи да се разделим.
Идеята наистина не беше лоша. Спряха се на класически тип пръстени със зелен камък.
— И още нещо — каза Мейрид, когато пръстените се материализираха на ръцете им. — Не е лошо да им инсталираме сигнално устройство. Вибрираща сигнална функция… ще се задейства, когато до нас има някой със същия пръстен и ще сме сигурни, че разговаряме със свой човек.
Определиха честотата на вибрациите и активираха сигналните устройства.
— Добре — каза Боб. — А сега накъде?
— Обратно към публичните сайтове, откъдето тръгнахме — отвърна Кели. — Ще се движим на малки групи, както предложи Фъргал. Всички имаме координатите за влизане в приемното пространство на Роди, нали?
Членовете на групата кимнаха, след това изчезнаха. Мадж се върна отново в публичния си сайт и зададе координатите…
… и веднага се намери в просторно каменно преддверие, осветено от грамадни, излъчващи мека светлина глобуси от алабастър. Таванът, от който висяха, беше толкова нависоко, че не се виждаше. Мадж съзря Фъргал встрани от вратата и се приближи уж случайно към него.
— Онова там са облаци — каза Фъргал. — Слушай внимателно…
Няколко минути по-късно към тях се присъедини Сандър.
— Това място е дълго повече от миля — прошепна Сандър на Фъргал. — Как, по дяволите, е успял…
— Добре дошли в Къщата на забавленията — чу се приятен глас и някакво същество се приближи към тях. То беше много високо и слабо, със седефена кожа и без коса. Беше нещо средно между извънземно от вида, който някога са наричали „сиви човечета“, и представата ни за елфите. Съществото им подаде по един жетон — квадратна плочка от синьо стъкло, голямо около инч.
— Това е вашата карта. Бюфетът е вдясно, залата за приключения е вляво, природните забележителности и балната зала са направо. Пожелавам ви приятно прекарване.
Съществото се отдалечи и отиде да посреща другите гости. Тримата се спряха да погледнат картите си. След това Сандър пак зашепна, този път на Мадж.
— Виждаш ли другите?
— Аха, ето ги там, първата група. А ето там е втората. Всички са налице. Да се разделим, както се уговорихме, и да влизаме.
Другите чуха този разговор чрез „интегралните схеми“ за връзка, кимнаха и се смесиха с тълпата, после оформиха една група от двама и две от трима души. Мадж се присъедини към Чин Ших, превъплътена в едър, красив чернокож младеж със солидни мускули, облечен в елегантен костюм от три части, и Мейрид, която умело се придвижваше с поклащане по пода в ролята си на орангутан. Мадж постави нокътя на палеца си в активиращия прорез на жетона и пред нея се разгъна триизмерна карта, следвайки я при придвижването й напред.
— Сто и петдесет нива — промълви тихо тя. — Всяко от тях три на пет мили, може би четвърт миля плюс или минус.
— Не може да бъде толкова голямо. — Чин се огледа наоколо. В гласа й вече се долавяше съмнение, макар че бе странно да я чуваш да говори три октави по-ниско от обикновено.
— Кажи го на Роди — каза Мадж. — Погледни насам. Пише, че това е „централният атриум“. Дали да не отидем първо там?
— Все едно.
Продължиха пътя си през грамадната зала. Имаше доста хора, може би около хиляда души. Много от тях изглеждаха нормално, обикаляха насам-натам и разговаряха с извънземните и други странни създания, не всички, от които бяха творение на Роди, както можеше да се досети човек. Други, от онези, които обичат „да се издокарват“ за големите виртуални празненства, бяха в маскарадни костюми. Поне Мадж се съмняваше, че има чак толкова съвършени представители на човешкия род в невиртуалния свят, толкова много страхотно красиви жени и мъже. „Добре де, мислеше си тя, няма нищо лошо в това да се поизтупаш за такава празнична вечер“.
Редица от присъстващите бяха възприели идеята за маскарадните „костюми“ съвсем сериозно и по лъскавия каменен под се разхождаха варвари с препаски около бедрата и безброй варианти на герои от популярни виртуални игри — стари и нови: злодеят от последния филм за Джеймс Бонд се повтаряше двайсетина пъти, както и множество невероятни създания от времето, когато не е имало стерео забавления. Мадж малко бе смутена от розовото конче с дългата копринена грива, в което се бе превъплътил Боб, докато една движеща се бързо, невероятно дългокрака птица, следвана от голямо и мършаво куче с израз на отчаяна решителност, едва не я събори. Очевидно откачалките тази вечер хич не бяха малко.