— Бива го в готвенето — отбеляза Сандър и закима. — Трябва да му го признаем.
Мадж също се канеше да кимне, но се спря навреме, твърдо решила да не го прави повече тази вечер. До нея Мейрид нагъваше плодова салата с киви и портокали.
— Страхотно е — каза тя. — Трябва да взема рецептата.
— Сигурна съм, че ще ти я даде с удоволствие — отбеляза Мадж и отново погледна към средата на залата. Роди бе все още там, заобиколен от интервюиращи го журналисти. Главата му едва се забелязваше сред тълпата.
Тя изпусна поетия въздух, обърна се към масата и се загледа в блините. Заливката от сметана й се стори добра. Приближавайки се, тя забеляза, че Алън също гледа към Роди, но после обърна глава.
— Охо — каза той, всъщност без да има някакъв конкретен повод.
Мадж отмести очи към Фъргал, който нагъваше картофена салата от една пълна чиния. Фъргал погледна към Алън, после обратно към Мадж и вдигна рамене. Понякога Алън проявяваше малко странно чувство за хумор, но пък, от друга страна, на моменти и другите се държаха чудато. Не дай си боже, например Чин Ших да ти заговори за боливийската алтернативна комедия. „Особено когато е облечена като мъж, помисли си Мадж. Объркването…“
— Да — каза Алън доста високо. — Какво сме се зазяпали всички? — викна той с тон, който изглеждаше весел, но поради крещенето прозвуча странно. Всички от групата се постреснаха от високия му глас. Обърнаха се към него, но той, изглежда, не крещеше на тях, а на едно от извънземните на Роди.
— Не е ли това най-гадното нещо, което сте виждали? Не ви ли кара да отхапете собствените си глави?
Членовете на групата се спогледаха смаяни. Всички се стекоха към мястото на студения бюфет и впериха очи в Алън. Той беше като в несвяст. Продължи да крещи, този път толкова високо, че гласът му предрезгавя.
— И още нещо — провикна се Алън, все едно разговаряше с някой, но толкова високо, че Мадж беше готова да се хване на бас, че вибрациите могат да счупят някое стъкло. Ехото се носеше из огромното пространство и фрагменти от думите му отекваха след секунда. Тълпата, събрала се в центъра около Роди, също обърна поглед насам.
— Просто едно поразително — изкряска Алън. След това запя с пълен глас, който и без това си беше доста мощен: — Аз съм… царят на една страна на запад… и държа… кутията… със зелени…
Мадж никога не беше чувала нито мелодията, нито думите. Хората около Алън притихнаха като омагьосани. Дори грациозните и на пръв поглед невъзмутими създания на Роди бяха вперили очи в него. Наоколо настана пълна тишина, нарушавана само от тиролските йодели на Алън — нямаше друго подходящо описание за начина, по който пееше.
— Да не е пиян? — дочу Мадж някой да пита шепнешком.
Тя поклати глава за последен път. Нямаше значение дали е пиян или трезвен, Алън очевидно не можеше да задържи мелодията. Не беше в състояние да задържи и чинията си. Той я изпусна, понечил да размаха ръце. Костеният порцелан се разби и по пода се разхвърчаха черен хайвер, парченца от гърди на фазан и къмбърландски сос.
— И когато видях… стоглавия звяр…
Това вече не беше песен, а някаква тирада. Алън се мяташе, олюлявайки се насам-натам, размахваше ръце като вятърна мелница и хората бързаха да се отдръпнат назад, когато се случеше да се приближи до тях.
Членовете на групата се скупчиха, като че привлечени от магнит, при тази необикновена гледка.
— Какво му става? — попита Боб слисан.
Сандър остави чинията си.
— Не знам, но…
— Звярът — крещеше Алън. — Той иска… всичко, той иска… Той залиташе все повече, очевидно изобщо не можеше да координира движенията си. Мадж видя, че по челото му внезапно изби пот и щом това стана, виртуалната му личност изчезна, маската му падна, това беше истинският Алън, загубил всякакъв контрол над себе, краката му се преплитаха, очите му бяха като от стъкло, зениците му бяха разширени и неподвижни, лицето му изведнъж също застина в озъбена гримаса. Изглежда, че не можеше да си помръдне главата и я държеше изправена, като че на врата му бяха поставили шина, докато в същото време цялото му тяло се тресеше, готово да се разпадне.
— Той седи в тъмнината и плете мрежите си, а ние всички… всички сме… Сами… Изолирани! Изолационизъм! Аз не мога… свободно…
Краката му някак си се усукаха и Алън политна надолу. Боб, розовото пони, се втурна пръв и го подпря с гърба си. Сандър и Кели също притичаха и успяха да го подхванат, после внимателно го положиха на пода. Алън лежеше със схванат врат и обхванато от конвулсии тяло. Опитваше да каже нещо, но от гърлото му излизаха само някакви сподавени, нечленоразделни звуци.