Той замълча за момент, след това каза:
— Благодаря ти, Магда.
Уинтърс отново се обърна към Мадж и се изправи. Отиде до вратата на кабинета си и я отвори. Отвън бе оставен поднос с чаша чай.
— Естествено, информацията е поверителна. Диагнозата е незаразен вторичен менингит след систематична инфекция.
— От кой вид?
— Неспецифичен.
— Не съм толкова сигурна, че е неспецифичен… — каза Мадж мрачно. — Но съм сигурна, че Роди му направи нещо.
Уинтърс се облегна на стола си.
— Как го направи?
— Не знам — отговори му Мадж. — Но съм сигурна. — Замълча, след това добави: — Обаче нямам доказателства.
Уинтърс въздъхна и скръсти ръце.
— Нашето общество отдавна прегърна идеята за непогрешимостта на конкретните доказателства, науката и логиката и така изневери на естествената недоверчивост, инстинкта, интуицията, предчувствието. — Принизи ги… И то дотам, че ни е срам да признаем, че ги имаме. Дори когато ни вършат работа. — Той се намръщи. — Научният метод се превърна в мания. Наистина полезен е… но това не е единственият начин на действие. Господ знае какви методи ще използваме след двеста години — Уинтърс въздъхна. — Впрочем не подценявай предчувствията си. Но все пак има нещо, което не разбирам. Как можеш виртуално да причиниш на някого инфекция? Това е невъзможно.
— И все пак — отвърна Мадж — аз го видях да прави други неща, които също са невъзможни. Или по-скоро възможни само с цената на купища пари и усилията на стотици хора. А той как ги прави?
Уинтърс кимна.
— Добър въпрос — каза той. — Знаеш ли какво… Виждала ли си напоследък Марк Гридли?
— Не, не го виждам толкова често, освен на срещите в Мрежата.
— Да, знам, че не го срещаш често, но той също бе на откриването онази вечер. Не бях сигурен дали сте се срещнали. Ако смяташ, че става въпрос за нещо, свързано най-вече с виртуалните структури — не че не оценявам таланта ти, теб също много те бива в тази област, но…
— Уверявам ви, че това не ме обижда — прекъсна го Мадж. — Онова, което Роди прави в своята виртуална симулация, е направо непонятно за мен. Ако смятате, че Марк може да предложи някакво приемливо обяснение, с удоволствие ще поговоря с него. Не че харесвам толкова Алън, но все пак той е от нашата група. И след това, което видях онази вечер, не мисля, че искам то да се случи на някой друг.
— Имаш право, разбира се. Много добре те разбирам. Да кажа ли на Марк да ти се обади?
— Кажете му.
— Ами ако грешиш?
Мадж остави чашата с чая си.
— Значи греша — отвърна тя. — Но не е ли по-добре да направим проучване, за да сме сигурни, че е така, отколкото да приемем, че това е „невъзможно“… а после да се окаже, че сме сбъркали?
Уинтърс се усмихна леко.
— След като отхвърлиш невъзможното — каза той, — онова, което остава, трябва да е истината. Имаш право. Но отхвърлянето на невъзможното е най-трудната работа.
Той взе чашата си с кафето, отпи една глътка, изкриви лице и я остави настрана.
Когато го изписаха, Алън се чувстваше много по-добре, поне физически. Но само след няколко дни у дома му се прииска да беше останал в болницата поне малко по-дълго.
Първо, родителите му бяха убедени, че е получил този пристъп, защото взима наркотици. Обясненията на докторите и сестрите изобщо не можаха да променят мнението им… вероятно защото никой от тях не бе в състояние да обясни къде се е заразил с болестотворните организми, довели до внезапния и остър пристъп на менингит и свързаната с него временна деменция. Твърденията им, че изследванията изключват напълно възможността да е взимал наркотици, само засилиха убеждението на баща му (който най-после беше разбрал какви са оценките на Алън в училище от една случайна среща с училищния съветник), че Алън просто е намерил някакъв начин да скрие този факт дори от специалистите.
В резултат животът му у дома се превърна в малък ад. Баща му не му говореше, освен с едносрични думи. Издръжката му бе спряна. Майка му беше „дълбоко наранена“, което се изразяваше най-вече чрез въздишки и упреци: „Как можа, Алън“, и започваше да му лази по нервите, особено като се има предвид, че той нищо не беше направил. Е, наистина беше скрил лошите си оценки, но нямаше как да ги накара да разберат причината. Поне не за момента…