Роди изчезна или поне изглеждаше така. Лампата над стола на Алън светна и в мрака остана само смехът на Роди. Накрая и той замря…
Съобщението се изтри от само себе си.
Алън седеше, първо смразен от страх — от това най-много го беше срам — после обзет от надигащ се гняв.
„Този мръсен кучи син.
Той ми е погодил този номер.
Той ми е погодил този номер!!
А аз дори не знам как!…“
Именно това беше причината за страха му. „Какво е направил? Как го е направил?“ Почти толкова неприятна беше и мисълта, че Роди — който винаги е бил по-зле от него и е имал нужда от помощта на Алън — изведнъж го надмина и прикова върху себе си вниманието на всички. И не само това, ами отгоре на всичко Роди го беше направил на глупак — даже още по-лошо, накарал го беше да се държи като луд — пред половината цивилизован свят и всички хора, на чието мнение държеше — хората, за които се надяваше, че ще му осигурят работа.
Така или иначе с тези мечти беше свършено. Лишен бе и от шанса да докаже някога на баща си, че може да си намери добра работа с виртуалните си умения. Алън знаеше, че при всяко интервю за работа хората срещу него ще си мислят: „Аха, това е момчето, което превъртя на откриването на Къщата на забавленията. Положително ще ни създава проблеми. Не е за нас…“
Отмъщение. Така Роди си отмъщаваше за саботажа на виртуалния проект на Мадж, който бе извършил по внушение на Алън, както и за отношението на групата към него след това. Отмъщаваше си на Алън вместо на онези, които наистина го заслужаваха — групата. Те бяха там и го зяпаха, вместо да изпитат на собствения си гръб гнева на Роди.
„Но как бе успял да го направи?“
Как можеш във виртуалния свят да „бръкнеш“ в нечий мозък и да накараш човека да откачи?
Алън отново бе обхванат от страх. „Той каза, че може да го направи пак. Той каза…“
На Алън някак си не му се вярваше. Би могло да бъде и блъф. По този начин Роди иска да го накара да се страхува, да не смее да предприеме каквото и да било.
„Ами ако не е блъф?“
Алън преглътна. После конвулсивно преглътна още веднъж.
„Не мога да оставя нещата така.
Отмъщение“.
Той смръщи вежди. „Иска да си отмъсти? Има начин да се справя с него“.
Познавам някои влиятелни хора. Щом Роди си позволява да се ебава с човешкия ум във виртуалния свят, има една група хора, които ще бъдат доволни, ако някой им съобщи за това. Ще го пипнат и хубаво ще го подредят. Ще го тикнат в затвора, ще заключат вратата и никога няма да излезе оттам.
„Те ще имат грижата за него.
Мрежата…“
Алън протегна ръка към тефтерчето си с адреси в тъмнината и започна да го прелиства, за да намери кода за връзка с Рейчъл Халоран.
Същия следобед Роди Лофисър пътуваше на задната седалка в една лимузина. Имаше уговорена среща. Направо не беше за вярване. Не помнеше откога не бе имал пари да се вози с такси, да не говорим за разходка с такава лимузина… за която дори не му се налагаше да плаща. „Ще ви изпратим кола“, казаха хората от другия край, след като го помолиха да им окаже честта да се срещне лично с тях. Да им окаже честта!
Роди непрекъснато преглъщаше и скришом бършеше длани в панталона си, а устата му така беше пресъхнала, че едва успя да размени обичайните любезности с шофьора. Просто не смееше да повярва. Не би могъл да понесе победоносното изражение на лицето на майка си, ако цялата работа се окажеше измама.
Дори тази сутрин на лицето й беше изписан скептицизъм въпреки събитията от последните два дни. Когато четеше съобщенията в медиите сутринта преди откриването на Къщата на забавленията, майка му не престана да го засипва с унищожителни забележки. Тя смяташе, че е накарал някои от „изчанчените си виртуални приятели“ да й правят номера, и го наруга няколко пъти.
След откриването и на следващата сутрин, докато Роди беше още в леглото и се опитваше да си почине, комуникационното устройство не престана да звъни. Майка му отказа да използва видеото — никога не го включваше преди обед, споменаваше нещо за „неприкосновеността на личния живот“, макар че според Роди истинската причина беше, че по това време тя още не беше гримирана както трябва — и когато се обадиха от „Ню Йорк Таймс“, тя кресна в слушалката: „Не ми трябва никакъв абонамент, разкарайте се!“