— Бих искала да видя талоните от болницата — каза тя след малко. — Доколкото разбирам, изпратили са копия, които да се приложат към личния ти картон и документацията, която обикновено се представя на застрахователната компания.
— Да, разбира се, изпратиха ги на баща ми. Не че толкова го интересува — отговори Алън.
— Защо да не го интересува?
— Не вярва, че е било менингит. Убеден е, че взимам наркотици или нещо подобно.
Рейчъл разтвори широко очи. Знаеше, че отношенията на Алън с баща му далеч не са идеални, но това сведение беше определено интересно — вероятно по-късно би могло да се използва за нещо.
— Доколкото те познавам, мисля, че той малко прекалява — отбеляза тя. — Алън, бих искала да видя тези документи. Изпрати ми ги, ако ти е възможно.
— Няма проблем.
— Защото, ако наистина той е успял да те зарази чрез Мрежата… — Тя поклати глава. — Това би било страшно опасно. И трябва да се прекрати незабавно. Боже мой, само като си помисля за последиците…
— Така е — каза Алън и очите му заблестяха. — На Роди сигурно няма да му се размине.
— Има шанс, ако ни сътрудничи, но…
Алън поклати глава. По лицето му личеше, че е доволен.
— Няма начин. Той в никакъв случай няма да се съгласи да ви съдейства. В момента е на върха на успеха. — Той леко понижи глас. Освен това няма никакви доказателства. В посланието, което ми изпрати, той не казва нищо конкретно, освен това беше кодирано в самоизтриващ се формат.
Рейчъл нетърпеливо разтърси глава.
— Хайде, Алън. Не се познаваме от вчера. Ти си умно момче, прекалено си умен, за да ме лъжеш и да измислиш всичко това, само за да натопиш някой. Особено като се има предвид, че залагаш на карта бъдещата си кариера.
Тя му пусна своята „усмивка №2“, с една идея по-сърдечна от обикновено.
В отговор на лицето му също се появи усмивка, само че съвсем слаба.
— И така — продължи Рейчъл, — ако можем да докажем това, което ми разказа, Роди ще трябва да отговаря за своите простъпки. Естествено, ще ми е нужно време да проуча нещата. Изпрати ми документите, ако обичаш, и остави случая на мен.
— Имаш ги. Ще ти ги изпратя по пощата още тази сутрин.
— Ако наистина се окаже, че той наистина може да заразява хората по виртуален път и ти си човекът, който го е хванал, ще ти бъдем много задължени.
— Просто не искам и друг да пострада… това е всичко.
— Разбира се, Алън. Постъпи правилно, като се обърна към мен. Остави на мен. Ще ти се обадя, когато имам нещо конкретно. Благодаря ти.
— Добре. И аз ти благодаря, Рейчъл.
Алън изчезна.
Тя се изправи, въздъхна и даде на компютъра команда за затваряне на активната сесия.
Виртуалният офис изчезна и на негово място отново се появи къщата на брега на морето. Жената беше пак в лятната си рокля, а чашата с вино стоеше на ниската масичка до канапето.
Рейчъл Халоран — това, разбира се, не беше истинското й име — се настани в големия удобен стол до масичката, взе чашата си в ръка и потъна в размисъл.
„Просто не искам и друг да пострада“. Тя се изсмя на глас.
„Глупости. Лъжата му е съвсем прозрачна. Той мрази това момче и в червата и умира да го тикне зад решетките“.
Тя повдигна вежди и отпи от чашата си. „Не че го обвинявам. Ако някой ми беше направил такъв номер, сигурно щях да му усуча червата около някое дърво“.
Ако номерът беше истински. И ако…
Рейчъл се замисли как ще бъде най-добре да действа оттук нататък. Не й се искаше да загуби Алън като помощник, но ако се наложи, ще трябва да го жертва. Работодателите й щяха много да се ядосат, ако някой разкрие с какво се занимават оперативните им работници, особено като се има предвид колко много време и нерви им бе струвало създаването на организацията и особено изработката на служебни карти на Мрежата и адресите за електронна поща, в които бяха вложени купища пари и технически умения и без които структурата им изобщо не би могла да заработи. Ако до истинската Мрежа, която и без това им създаваше достатъчно трудности с бдителността си, стигне и най-малкият намек за дейността им, цялата им организация за разузнаване и експлоатация щеше да се разпадне, което за агента най-близо до източника на изтеклата информация означаваше почти сигурна смърт.