Роди пребледня.
— Не-е, исках да кажа… Наред е, ако искаш да го задействаш, да го изпробваш върху някого… Но след всичките тези промени то може да не… — спря и загледа Рейчъл в очите, за да разбере какво мисли. — Е-е, да, смятам, че ще проработи. Но е нужна другата половина на синдрома. Бактерията. Единствената, която съм направил, е тази, която подейства на Алън…
Гласът му постепенно заглъхна.
— Какво е станало? — попита остро Рейчъл.
Роди се усмихна едва забележимо.
— М-м, имаше още няколко инфекции, които работеха в прототипа. Никакви микроорганизми не бяха включени в тях — само болест, получена от огледалния образ: химически дисбаланс, който имитира инфекция. Това бе случаят с Алън. Токсини без микробите.
Рейчъл стоя неподвижна известно време.
— Искаш да кажеш, че си направил тялото на Алън да синтезира токсини като тези, които се образуват от бактериите… но без в действителност да има бактерии?
— Е-е, не е чак толкова ефективно. Поставят те на хемодиализа и ги филтрират. Обикновено това не може да те убие, освен ако програмистът не постави необикновено висока доза токсин.
— Много интересно! Добре. Направи го и по двата начина. Дай ми нужните данни, за да произведа необходимия микроорганизъм. Няма да отнеме много време. Мрежата има добра генетика и биохора. Ще го изпробваме и ако всичко заработи по начина, по който казваш, ти ще бъдеш свободен. Бързо ще убедя Гридли и хората на закона. — Рейчъл отново погледна структурата. — Междувременно, направи ми демонстрация на токсините възможно най-бързо. Нужно ли ти е време, за да предоставиш обекта си, да получиш „огледалната“ част от програмата и да вкараш маркираните химикали?
Малко по-късно Рейчъл Халоран отново стоеше в къщата си на брега. Дъждът едва доловимо удряше по мрежите на затворените прозорци. Рейчъл седеше пред компютъра във всекидневната и подреждаше тръбичките с радиоактивно вещество в редица. След като навлезе във виртуалния свят, тя видя друга стая с голямо лакирано дървено бюро в единия край. На него имаше лампа със зелено стъкло, която осветяваше листовете с данни. Слаб млад мъж се взираше в тях. Лицето му не се виждаше добре в сянката. През прозореца зад него в далечината блестяха светлините на града.
— Майкъл, това е нещо повече от очакванията ни — каза Рейчъл. — Това може да се използва за всичко. Политическо убийство. Безследно унищожаване на голяма група хора…
— Зная няколко организации, които биха се възползвали от това — тихо отвърна Майкъл. — Откриваш необходимия ген в населението, което ти трябва, говориш на гена в микроба… и бум!
Рейчъл кимна.
— Куршум, който може да преминава през стените. Оръжие, за което всеки е мечтал. Майк, много хора ще забогатеят от това.
— Точно така — от гласа му Рейчъл разбра, че е измислил начин да намали броя на хората, които биха забогатели. — Сигурна ли си, че твоят източник няма да ни изненада с нещо?
— Трудно е да се каже. Работил е върху основния проект няколко месеца. След това е започнал работа по друг проект. Но никой от тях не е много стабилен.
— О-о, така ли?
Рейчъл се сети за една тъжна човешка съдба.
— Бащата умира при катастрофа. Майката е истеризирала стара вещица. Детето е простодушно, но схваща бързо и е много съобразително. Но и лесно се ядосва… особено когато му се струва, че за всичко е виновно то. Какво е положението на нашия човек сред доставчиците на услуги?
— „Отговарящ доставчик“ с живо екраниране. Майка му все още води нормални телефонни разговори, макар и не много… Явно няма много приятели. Ние ще убием доставчика, след като момчето ни даде програмата си.
— Чудесно! Но този, който го контролира, трябва да има интересни идеи за бъдещето му.
Усмивка се появи на мрачното лице.
— Рейчъл, ти обикновено не изпадаш в такава сантименталност. Ако този младеж притежава това, което ти си мислиш, че притежава… той става ненужен веднага щом заработи технологията. Първото нещо, което трябва да направим, е да заличим следите си.
— М-м, прав си, разбира се. — Тя въздъхна. Би било полезно лично да контролира Роди. Малкото контакти, които бяха имали досега, й подсказваха, че можеше добре да го ръководи. Но залогът би бил необикновено висок, както и отплатата.