— Какво е това?
— Хаос.
— Почистваш къщата? Заради мен? Не трябваше да се безпокоиш.
Мадж се захили.
— Иконките вече не са нужни тука. Това е всичко.
— Проблемът ми е познат. — Той се приближи и погледна през рамото на Мадж в чекмеджето, което тя бе отворила. То вече не беше толкова пълно. — Хей, в сравнение с моето работно пространство тук цари пълен ред.
Тя се учуди.
— Достатъчно работа свърших за днес. Не мога да понасям толкова много структури едновременно. — Затвори с хълбок чекмеджето и изхвърли последните няколко иконки в кошчето за боклук.
— Добре — каза Марк. — Татко изпраща много поздрави на баща ти.
Мадж примигна.
— Те познават ли се? Не знаех — това бе новина, и то доста странна. Баща й отказваше да има връзки с каквато и да било друга организация, освен с университета и правителствените и квазиправителствените организации обикновено го караха да сбръчква лице и да става странно неразговорлив.
Марк сви рамене.
— Навярно от някой коктейл. Проблемът не е мой. Но като заговорихме за проблеми — той бръкна в джоба си и извади синята стъклена карта от Къщата на забавленията. — Готов съм, когато кажеш.
— Чудесно! Искаш ли да влезем анонимно? — попита Мадж.
— Може би няма смисъл. Ако това приятелче досега не знае, че някой е влизал в стаята му за игри, за да разбере какво става там, значи изобщо няма ум. Сигурно половината софтуерни компании от планетата слухтят около него, и то анонимно. Навярно губи купища процесорно време, за да ги следи. Ако не прибягваме до анонимност, вероятно ще привлечем по-малко внимание. Освен това имам нещо, което те нямат.
— Така ли? — Мадж се запъти към вратата, която щеше да ги отведе до преддверието на Къщата на забавленията. — Какво е то?
— Имам паролите на доставчиците му, с които ще вляза в кодовата му област. Според договора той не може да откаже достъп на доставчика или негов представител.
Засмя се и усмивката му изведнъж й напомни за удоволствието, което Мъфин изпита при мисълта, че скапаните продукти от хладилника ще тръгнат след нея.
— Смешното е, че днес ние сме в такава роля. Високият ранг си има предимства…
Мадж отвори вратата. Огледаха „преддверието“ на Къщата на забавленията — пространството, в което Мадж бе ходила онази нощ с Групата на седемте. Тя се поколеба за момент.
— Ами ако той е тук?
— Не е — отвърна Марк и й показа плочката в ръката си. — Доставчикът го сензитивира. Ако той се появи тук, това сензорно устройство ще започне да пищи. Но от моите източници знам, че тази сутрин е на бизнессреща.
— Източници?
Минаха през вратата, която хлопна след тях и изчезна.
— Хубаво е да имаш цяла мрежа от влиятелни хора, които да включиш в играта.
Прекосиха преддверието и кимнаха на няколкото чуждоземни, които срещнаха по пътя.
— Да, това има своите преимущества. Нямам търпение да порасна и истински да се включа в играта.
Мадж го погледна и кимна. Поне по този въпрос бяха на едно мнение. Но й се искаше шансовете й за „играта“ с другите в Мрежата да са така добри, както на Марк.
Вървяха около миля и половина, докато попаднаха на една галерия, в която нямаше нито чуждоземни, нито реални хора с виртуални маски.
— Ще ни свърши работа — каза Марк и се приближи към една от лъскавите каменни стени. Докосна я с ръката, в която държеше синята стъклена плочка.
Ръката му хлътна в стената.
— Хайде! — каза той и й подаде ръка.
Тя я хвана. Марк премина през стената и изчезна. Мадж си пое дъх и премина след него.
В началото наоколо беше абсолютно тъмно… след това около тях бавно започна да просветлява.
— Божичко! — Това бе единственото, което успя да каже Мадж, когато видя какво има пред нея.
Когато беше много малка, баща й бе донесъл една играчка, с която си бил играл като дете. Беше една кутия, пълна с множество тънки, различно оцветени пластмасови пръчици, изострени в двата края. Кутията се разтърсва и пръчиците се изсипват на пода. След това участниците в играта започват да вадят внимателно една по една пръчиците от купчинката. Целта е да изтеглиш пръчицата, без купчинката да се срути.
Сега гледаше появилата се пред нея масивна кубическа структура с дължина на страната около половин миля. Беше направена от подобни пръчици в стотици цветове и хиляди различни дължини. Всички те бяха подредени внимателно на редове една върху друга. Това беше графично представен модел на основната структурна програма на Роди за Къщата на забавленията. Мадж не можеше да я проумее. И което бе още по-лошо, само едно докосване би могло да разруши цялата структура… Тогава щеше да изчезне и това, което търсеха — кодът, чрез който Алън Търстон бе заразен с менингит.