— Надявам се поне за теб това да означава нещо. Аз нищо не разбирам, все едно да ми говориш на гръцки.
— Не знаеш ли гръцки? — попита Марк, движейки се бавно край една от страните на грамадния куб.
Мадж поклати тъжно глава и каза:
— Само колкото да попитам за тоалетната и дали в морето има акули.
Той я погледна учудено.
— Акули ли? Страхотно — Марк продължи да върви, като оглеждаше куба. — Това не се среща често, защото се работи с авторски техники. Използва се виртуален машинен език, който съвсем не е от лесните. Нарича се „Калдера“.
— Знаеш ли го?
— О, да — той се забърза и Мадж трябваше да ускори крачка, за да го настигне. — Мрежовата сила го използва в някои от картите си. Добър е за компресиране на множество данни в малко пространство. Предполагам затова Роди се е заинтересувал от него. Всяко от тези неща — той докосна края на една от „пръчиците“ и тя започна да флуоресцира, а по дължината й се очерта ред по-тъмно оцветени точки — представлява серия свързани инструкции. Като няколко кодови линии в стария „Бейсик“. Но всяка линия се влияе в по-голяма или по-малка степен пряко от другите „пръчици“ чрез директен контакт. Преместиш ли една пръчица, програмата ще заработи по друг начин.
Марк спря за момент с ръце на кръста. Изви се назад, за да погледне към върха на конструкта.
— Страшно е трудно да изчистиш такива конструкти от вируси. Или да ги манипулираш по някакъв начин. Когато преместиш някоя пръчица, тя запомня обстоятелствата, при които си го направил.
— Значи, ако преместим някоя пръчица, той ще разбере?
— Да, ще знае, че някой го е направил. Но няма да знае кой. Доколкото разбирам, няма включена защита в това пространство. Може би не очаква, че някой ще успее да стигне дотук. Паролната защита за достъп отвън е масивна. И ако са включени регистриращи устройства, аз мога да ги неутрализирам.
Мадж се засмя.
— Никаква защита, значи.
Усмивката на Марк стана иронична.
— Точно така. Разбрах какво е станало с твоя виртуален конструкт. Мисля, че можем да му го върнем.
— Не и като разрушим неговия.
— Не, има и по-добър начин.
Марк се отдалечи малко и загледа огромната програмна структура.
— Не би трябвало да се боим да направим това, което смятам за необходимо — независимо дали има защита. Няма да е по-различно. Дори и ако той е намерил начин да си осигури защита срещу неузаконени промени в самата програма. Докато него го няма, и най-добрата защита е само бледа имитация на това, което Роди би направил, ако очаква да бъде извършено определено действие. Бас държа, че мога да открия какво става тука вътре и ще го направя по начин, който той не очаква. Ако ни спипа, че правим нещо, режем и бягаме. — Усмивката му беше малко варварска този път.
— Дали ще успеем? Той е по-хитър, отколкото мислиш — каза Мадж.
— Е, ще видим.
Известно време вървяха мълчешком. Марк изучаваше структурата на програмата.
— Ще ми се да имам по-добра представа какво точно търсим. Имам предвид в структурно отношение. Така все едно да търсим игла в купа сено.
— Търсим? В какъв смисъл?
— Ами, търсим точния механизъм, който Роди е използвал, за да въздейства на приятелчето ти Алън. Няма начин да се повлияе на физическото състояние по виртуален начин. Не зная как е станало, но навярно не е съвсем нормално — Марк въздъхна и продължи обиколката си.
— Явно Алън е дошъл тук и го е видял да работи…
— Познавайки Роди — не че го познавам лично — каза Марк, — но от твоите приказки, не мисля, че би допуснал Алън да види нещо, което е в състояние да разбере.
— Не зная… — Мадж се замисли за вечерта, когато бе открита Къщата на забавленията. — Знаеш ли, Алън каза нещо странно, когато получи пристъпа, и то се е запечатало в съзнанието ми… Не ми приличаше на бълнуване. Започна да говори за нишки — не, за паяжини…
— Така ли? — внезапно каза Марк. — Това е идея. Тук всичко е толкова линейно, нали?
— Наистина!