— Да видим! Контролна структурна програма.
— Ето! — един глас прониза въздуха. Мадж подскочи. Беше гласът на Роди.
— Затвори основната структура! Затвори всички анормални и нелинейни програми!
Огромната структура от пръчици посивя. Вътре в нея имаше стотици подобни на паяжини преплетени и гърчещи се нишки, които засветиха с различни цветове.
— Инннннтересно — каза Марк и се запъти отново към другия край на куба, където се виждаше заплетено кълбо от множество нишки и вериги.
Мадж се мъчеше да не изостава. Когато стигнаха до ъгъла, Марк спря и прокара ръка по една нишка, която беше най-близо до повърхността на куба — на дълбочина от около три фута. Нишката засвети и се покри с точки, подобни ма петна с по-тъмен цвят, които образуваха сложни шарки по дължината й.
— Виж това — каза Марк. — Това също е код. Виждаш ли как се повтаря. Повтарящи се шест форми, но с различни цветове. Какво има такъв код? — попита той и се захили.
Мадж се замисли за миг.
— ДНК!
— На някой — каза Марк — или на нещо. На бас, че има и ДНК на Алън.
Тя поклати глава.
— Не искам да ти взема парите. Да вземеш проба от ДНК-то на човек е доста лесно. Случайно паднал от главата му косъм е напълно достатъчен.
— Може би не директно от неговата. Но копие от нея, огледално отражение. И може би не точно тази нишка, а една от тях.
— А чии са другите? — попита малко обезкуражена Мадж. Гледаше стотиците други нишки, сплетени две по две.
— Хвана ме натясно. Но се обзалагам, че тук става въпрос за нещо повече от обикновена шега. Виж това! — и посочи към структура от пръчки около краищата на една преплетена нишка. — Това не е обикновена програма за образуване на структура, а „команда“ за образуване на определени химически вещества. Нещо подобно се наблюдава във фабриките и микростроителството. Производство на специфични химикали. Но какви, къде?
— Какво ще кажеш за ДНК? В нещо живо? В нечие тяло? — попита Мадж.
Марк дълго мълча, после кимна с глава.
— Може би имаш право.
Тя изпусна смаяно въздух.
— Но такива инструкции нямат никакъв смисъл. Те няма да действат. Не могат да преминат през бариерата между ума и физическото тяло.
— Струва ми се, че той е разрешил този проблем. Погледни какво става тук — Марк посочи едно място. Една лъкатушеща нишка се омотаваше около няколко групи от „пръчици“. — Това е структурата на невротрансмитера. Той дава команда на тялото да я разруши, след което да я оформя по друг начин. После инструкцията предизвиква нещо друго на различно място в тялото. Вероятно нещо, което на пръв поглед няма никаква връзка. Гледала ли си онези стари мултипликационни филми? Една свещ прогаря конец, на който е окачена някаква тежест. Тежестта пада, удря се в единия край на нещо като малка климушка, от другия й край изхвърча едно топче, което от своя страна удря една кокошка по главата, тя снася яйце и яйцето пада в тигана.
— Хийт Робинсън — каза Мадж.
— Не. Исках да кажа, да, но аз си мислих за Руби Голдбърг И той е правил такива неща. Може би и Роди го е направил по подобен начин. Не е искал да мине направо през бариерата. Използвал е подпрограми, за да излъже самата бариера, така че тя самата да „повярва“, че не съществува.
Мадж се опита да проумее обяснението му.
— Толкова е странно. Просто не ми се вярва.
— И аз не съм толкова убеден. Точно това ме плаши. Даже и да го видя с очите си, пак няма да съм сигурен. Роди лъже тялото и го кара да се възприема като част от компютър, част от виртуална програма. За тази цел използва невротрансмитери… имитира явлението, както е „объркването“ във фотофизиката. Променя се качеството на един фотон и в резултат на това се променя и съседният фотон… без дори да се докоснат. Роди използва нещо подобно, за да извърши промени на молекулярно ниво… Поне така мисля.
— Мислиш?
— Не съм специалист по медицина и затова не съм съвсем сигурен какво виждам тук — със съжаление си призна Марк. Молекулното тегло на някои от химикалите, с които работи Роди, възлиза на стотици хиляди. Но каквото и да е всичко това, тук не става въпрос само за Алън. За номера, който му е направил, такива купища не са нужни — той махна с ръка към плетеницата от пръчици и усуканите в тях нишки. — Работата е много по-сериозна. И може би много по-опасна.
Мадж потрепери.
— Хайде! — каза Марк. — Да се махаме оттук. Полазват ме тръпки.