По-голяма част от съдържанието на куба отново стана почти невидима. Чарли погледна данните, които бяха във вид на криви и спирали.
— Малко познавам „Калдера“. Не така добре като теб. Можеш ли да ми дадеш тези данни в някаква друга конфигурация? — Не, не програмирането — каза Марк. — Но информацията за химикалите — да.
— Да, чудесно.
Останалата част на куба изчезна почти напълно. Виждаха се заплетено кълбо от молекулярни модели, атоми, свързани един с друг посредством виртуални щифтове — връзки. Мадж погледна огромното кълбо. Появата на всички тези структури много повече я плашеше от преди. Но Чарли слизаше по едната страна на куба, спирайки от време на време. За разлика от нея той не изглеждаше изплашен.
— Прав си за нервите — каза той, като спря до огромен комплекс молекули. — Невротрансмитерите са постоянни. Половината пара клинично семейство… серотин, серотинни метаболити, тон вещества, които разтварят мазнините… и особено моноамини. Вижте всичко това! Нещо става със симпатичните нерви тук. Да, невропептида „Y“…
Марк, който вървеше след него, направи гримаса.
— Няма ли да спреш за момент и да ни кажеш всичко това на разбираем език?
— Трудно е да се говори по научен проблем без научна терминология. Все пак ще се опитам да ви обясня по-просто. Някой се намесва във външните граници на неврохимията. Тези области от нея, които се занимават с несъзнателното и с автономните функции, неща като дишане и храносмилане…
— И имунната защита ли? — попита Мадж.
Чарли я погледна и кимна.
— И това. Но нервите са тези, където става нещо. Те влияят върху функционирането на жлезите и обратно.
Той изведнъж млъкна.
— Тази картина е много малка. Нека опитаме нещо друго. Марк, цялата тази химия води до по-големи структури.
— Ура!
— Добре. Това е конструктът. Нека видим какво е направил този младеж.
Той подаде набързо няколко инструкции, които не бяха съвсем ясни на Мадж, но Марк кимаше с разбиране. Конфигурацията на съдържанието на куба отново се промени. Този път мрежата, която преминаваше през него, бе много по-тънка и по-преплетена. Чарли зави зад куба, за да види и тази страна, която проучи внимателно. След това се обърна към Марк:
— Трябва да видя цялата тази конфигурация завъртяна деветдесет градуса надясно. Каква е командата за това?
— Странно, но факт, деветдесет надясно в „X“ — отговори Марк.
Цялата огромна конструкция затрептя, изчезна и след това се появи отново, като „лежеше“ на тази част, която току-що бяха разгледали.
— Великолепно! — каза Чарли и се придвижи в същата посока. — Чудесно! — повтори той след около минута. Те вървяха след него. Но изведнъж гласът му прозвуча ядосано. — Вижте! Виждате ли това? Това са синапси. Погледнете ги. Това е нервна система. Не, още по-лошо. Това е шаблон на нервна система. Структурата е същата. Единственото нещо, което трябва да се промени, е ДНК-то, включено в нервните клетки. А то може да се промени. Това е точно като командата при компютрите „търси и замени“. Вземаш ДНК и носител РНК от един човек и ги поставяш на друг, всичко с едно действие… След това работиш по тях. О, Господи!…
Чарли мина надолу по цялата структура, като протягаше ръка към различните тънки като паяжина линии от светлина, където те се изкривяваха близо до повърхността. Ставаха по-светли, когато ръката му се движеше близо до тях.
— Вижте! — каза той. — Това дори не е цяла нервна система, а само най-важните части от централната нервна система. Не целият мозък. Само тази част, която е нужна за поддръжката и синтеза на протеини. Епифизната и хипофизната жлеза, малкият мозък. Главният мозък, след това гръбначният мозък и нервните възли, гръбначномозъчният нерв. Защо само това?
Той продължи да се движи по-нататък.
— Формата следва функцията — продължи да мисли на глас Чарли. — Това не е направено заради мозъчната дейност. Важна тук е химията. Става въпрос за секрецията на жлезите — химикалите, които предават съобщения, и химикалите, които предизвикват промени.
— Ей тука има още невротрансмитерни химически вещества — каза Марк.
Чарли се приближи до него и огледа посочените от Марк структури.
— Ацетилхлорин, аденозин дифосфат, гамааминобутирична киселина, олигомери, радиоли и протеинова киназа.
— Но защо е нужно да се направи точно копие на нечия централна нервна система? — попита Марк. — Или само на части от нея. За да те накара да мислиш, че е истинска нервна система?