Чарли стоеше и гледаше.
— Или пък за да накара истинската нервна система да си мисли, че това е тя.
Мълчаха известно време, като се гледаха един друг.
— После какво?
— Химикалите се произвеждат тук — каза Мадж. — Химикали по поръчка. Можеш да правиш каквото си поискаш… дори и да разболееш човек.
— Токсини — каза Марк. — Бактериите ги изхвърлят, когато попаднат в тебе.
— Можеш да ги произведеш от частици налични протеини, ако си наистина умен — каза Чарли. — А този младеж наистина с умен. Дори би приличало на инфекция… такава, която не се поддава на лечение с антибиотици. А тук такива има със стотици. Ох, полазват ме тръпки.
Приличаше на човек, насилван да яде нещо, от което му се повдига.
— Това наистина е страхотно — промълви Чарли. — Технологията може да се използва за всичко. Дори и за лечение на рака — ако човек я опознае по-добре.
Това дойде твърде множко на Мадж.
— Искаш да кажеш, че най-големите мозъци на света, хората, които се опитват да правят добри неща, са се мъчили години наред, за да открият подобни вещества, и не са успели. А този хлапак, който се е опитвал да си направи лоша шега, е успял?
— Да!
— Не е честно!
— Кой казва, че е — отвърна мрачен и обезпокоен Чарли. — Няма значение. Всичко е пред нас. Да видим какво можем да направим. Това не е клетъчна структура или пък неин шаблон. Това е ДНК. — Повървя още малко надолу покрай страната на куба, стигна почти до ъгъла и отново спря. — Вижте това! — Те погледнаха. Ясно бе, че той има право, защото нишките на двойната спирала стигаха чак до средата на куба.
— ДНК, но от кого? — попита Марк.
Чарли поклати глава.
— Това нещо тук. Мога да кажа само, че е бактериално.
— Вирус може би? Един истински вирус!
Чарли помисли малко и отново поклати глава.
— Не. Изглежда много по-сложно. Но ако бях на негово място, нямаше да се безпокоя. Вирусите са глупави. Искам да кажа, че вирусите не са така приспособими. Човек трябва специално да ги структурира по този начин… а повечето хора не са способни на това.
Вируси в „диво“ състояние — това е вече нещо друго. Те могат да се променят, защото за една година минават стотици, хиляди поколения. Но манипулираните вируси си остават същите, те не мутират… това е последното нещо, което хората искат от тях, докато все още са в лабораторията. Няма междинни случаи, вирусът е или култивиран, или свободно развиващ се непосредствено при появата си. Култивираният може по-късно да подивее, примерно след неколкостотин поколения… но въпреки това няма да е така приспособим като този, който винаги с бил див.
Нека вземем за пример СПИН-а. При него първоначално е див и всеки път, когато човек хване малкото чудовище, то мутира и го кара да ругае. В същото време самият вирус изчезва и заразява още няколко милиона хора.
— Е, ти какво би използвал?
— Бактерии — каза Чарлс. — Те са по-интелигентни. Мутират лесно и бързо. Лесни са за убиване. Може би твърде лесни, ако питате мене. Можеш да го направиш в стъкленица на Петри в хладилника. — Той се засмя. — Аз лично съм го правил. Един от преподавателите ми по химия работеше по проект, свързан с био…
— Биологията?
— Биологичната война. Той ни казваше: „Защо да извличаме вируси? По-лесно е да направиш бактериите по-злокачествени. Първо ги изпробваш на…“ — Чарлс замълча за момент. — Както и да е. Няма значение.
— Пиленца — каза Марк.
— Печелиш — отвърна Чарли. — Зная, че аз мога да се доверя на информацията, но можеш ли и ти да направиш това?
Марк въртеше очи.
— Никога не ще узнаем.
— Не. Но бактериите… има стотици видове от тях, които предизвикват бърза инфекция, която не е смъртоносна. Това е проблемът с вирусите. Те са твърде прости поначало и много от тях не знаят да правят нищо друго, освен да убиват човека, в който попаднат. Особено този, който е неподходящ. Е, бактериите са обикновено по-умни. Ти си жив, докато те нарастват в тебе… те са се научили, че е по-добре да не убиват своя гостоприемник, който може да ги предаде на други гостоприемници. Доколкото разбирам от тези неща, мога да заявя, че приятелят ви е приложил тази технология на разпространяване на заразата — нещо, което ще му позволи да го използва като „бомба със закъснител“. Много по-контролируема по този начин. — Чарли отново изглеждаше напълно отвратен. Приличаше на човек, който вижда един предназначен за добри дела инструмент да се използва за отвратителни цели.