— Около три часа. Не, може би четири.
— Напълно достатъчно. Обзалагам се, че системата му е продължила да опипва виртуалното ти тяло и ти е построила хубав огледален образ. След това двете системи работят „идентично“ известно време, докато той вземе проба от ДНК-то ти посредством някой леснодостъпен източник. Например клетки от гръбначномозъчната ти течност. Много частици от ДНК се носят там… и те са напълно достатъчни. Компютърът просто изпраща малко процесорно пространство и работи непрестанно в „огледалното“ ти, „неистинско“ „аз“, докато получи нужната информация. След това я съхранява.
— Кучият му…
— Да — каза Чарли, като продължаваше да гледа структурата. — Човек не знае кога ще му се наложи да ползва нещо от някого в Мрежата. — Бас държа, че той си е мислил точно по този начин. Освен това може да действа така, както при Алън. Дори не е нужно да има конкретна проба от „невиртуалното“ ти ДНК. Ефектът е същият.
Чарли ги погледна.
— Сега остава да зададем един въпрос. Има ли тук нещо като огледален софтуер, който да се движи тук?
Марк и Мадж се спогледаха.
— Ако аз бях на негово място, със сигурност бих поставил.
Други хора са били тук, освен мене. Хубаво би било да имам нещо, което да използвам против тях по-късно, ако се наложи. Затова искам да видим какви „записи“ на ДНК или други физически данни са правени напоследък. След това много е възможно да трябва да направим някакви промени. Защото, готов съм да се обзаложа на много пари, че подаръкът, който той направи на Алън, е вътре и във вас двамата.
Мадж преглътна и погледна към Марк. Той й кимна, също смразен от ужас.
— Навярно вече прави и моя огледален образ — добави Чарли. — Ако забележите нещо такова — за вас двамата може да е твърде късно, — хубаво е да го разрушите, преди да е завършен. Един от нас трябва да е в безопасност, за да може да докладва.
— А останалите? — попита Марк. — Нека допуснем, че Роди е влизал тука, преди ние да сме имали възможността да дойдем за трети път. По-добре е да си мисли, че нищо не е подправяно.
Погледна към Мадж и замълча. Тя отново преглътна.
— Чарли, а какво ще стане с хората с подобна на моята ДНК? Близките ми например?
Чарли погледна замислено.
— „Токсичният“ вид не може да ги засегне. Незаразният. Носителят на заразата, ако е унищожен както трябва… Не. — Той поклати глава. — Сходството не би било толкова близко. Ще трябва да им направи огледален образ.
— Да не говорим повече за зова — каза Мадж и преглътна още веднъж. Устата й съвсем пресъхна.
— Добре. Междувременно има още една възможност за проверка. Да оставим ДНК-то на другите хора настрани… Ако ти работиш с генетичен материал и се нуждаеш от малко, за да експериментираш — кое ще е първото място, където ще го потърсиш?
Мадж погледна Чарли и започна да се смее.
— Точно така — каза тя.
— Позна! — каза Чарли. — Тази информация трябва да бъде тук. Ако Роди може да използва своето ДНК, тогава защо да не можем и ние? Нека го потърсим. Наоколо навярно ще има и друга полезна информация. Но първо… Марк, ако ти покажа структурата на един химикал, ще можеш ли да го направиш?
Марк преплете пръстите си и след това ги изпъна, докато кокалчетата му изпукаха.
— Нека пробваме.
— Не трябва да правиш това, Марк. Лошо е за ставите ти.
— Смъртта също е лоша, — отвърна Марк.
— Добре. Ще се безпокоим за ставите ти по-късно. Кой химически модел разчиташ най-лесно?
— О, класическият, с пръчици и топчици, какъвто използваш и ти.
— Имаш го. Междувременно ще е нужно да ми програмираш също и една много голяма структура. Ще я свържем с тази. Не искам Роди да я забележи, когато се върне.
Марк се засмя.
— Нямаш никакви проблеми — каза той и погледна масивната конструкция. Знаеш ли колко милиона редове с кодове ще има, ако я принтираме? Никой програматор не познава програма с такъв размер достатъчно добре, за да може да я запомни веднага или пък веднага да открие, ако нещо не е наред. Ще вградя това, за което говорихме, в нея и ще прехвърля всичко, което той е правил напоследък. Дори и да заповяда на програмата да покаже новите неща, когато се върне, няма да е сигурен кое е негово и кое е мое. Неговата програма ще е из цялото пространство, както и моята. Остави това на мен.