Мадж се усмихна.
— Тя добре ли е?
— Да.
На вратата се почука и Джеймс Уинтърс подаде глава.
— Заета ли си?
— В момента не повръщам — отвърна Мадж. — Ако това имаш предвид.
— Ще й правите компания, г-н Уинтърс, нали? — попита майка й. — Трябва да изляза за малко. — Наведе се и целуна Мадж по челото. — Ще се видим по-късно, скъпа.
След това си тръгна. Уинтърс седна на празния стол и започна да се оглежда.
— Виждам, че имаш всички удобства.
— Легенчето — каза Мадж, — гледката към паркинга, радиото, което по неизвестна причина не работи. Да, имам си всичко.
— Исках да поговоря най-напред с тебе — каза Уинтърс. — Освен това ще са ти нужни поне няколко часа, за да възстановиш силите си, преди отново да се гмурнеш във виртуалността. — Облегна се, скръсти ръце и продължи да се оглежда.
— Как е Марк? — попита Мадж.
— Почти като тебе.
— Уф!
— Няма да продължи дълго. Марк е жилав и издръжлив. А и е доволен от себе си.
Мадж се усмихна едва забележимо.
— А ти? Доволна ли си?
— Трябва ли?
— Чудно! — каза Уинтърс. — Ако се опитвате да ме измамите, за да се държа с вас снизходително, трябва да се съглася, че е необходимо смекчаващите вината обстоятелства да се вземат предвид.
Мадж мълчеше и се чудеше дали да приеме това като комплимент.
Уинтърс направи кисела физиономия.
— Попаднали сте в ужасно положение и сте го изследвали тайно. Когато сте се сблъскали с него, сте обмислили всичко и сте действали решително. Но когато е станало опасно, сте пренесли опасността върху себе си. Върху вас самите. Този вид престъпление изисква похвала в момента, независимо от това какво ще стане в бъдеще.
Мадж не разбра какво иска да каже с последните думи.
— Но как? Как…
— Марк Гридли като истински син на баща си и следователно много внимателен по отношение на документацията, води записки за всичко, което прави — за всичките си виртуални преживявания — в работното си място. Само бог знае колко струва на месец съхраняването на данните му. Така че ние видяхме всичко, което направихте и казахте в работното пространство на Роди. Трябва да си призная, че вие тримата действахте съвсем отговорно… като изключим няколкото грешки, които ще обсъдя с тебе, Марк и Чарли по-късно, когато вие двамата ще можете да се концентрирате върху нещо друго, различно от дъното на легенчето.
Изглеждаше доста ядосан. Мадж преглътна и се помъчи да не мисли за легенчето. Чудеше се какво бе казала или направила, което можеше да се изтълкува като „грешка“.
— Между другото — продължи Уинтърс, като гледаше през прозореца приближаващата линейка — ще анализираме „огледалната“ ви структура, за да видим доколко тя прилича на нашата. Колко полезна би се оказала, след като се изчисти от тези мръсотии. Лофисър е направил нещо гениално.
— Няма да го хвърлите в затвора или някъде другаде, нали?
— Баща ти ме предупреди, че ще повдигнеш този въпрос. Каза ми, че поддържаш тезата „не трябва да се сърдиш на никого“. Срамота е, че не можем да я разпространим във виртуалното пространство толкова лесно, колкото можеше да се разпространи тази бактерия.
— Откъде познавате татко?
Уинтърс се развесели.
— Може би трябва него да попиташ. Вероятно ще ти каже. Но ако не ти каже, трябва да разбереш, че понякога е по-добре да не афишираш старите си връзки.
Мадж примигна. Баща й… нещо странно и тайно? Нереконструираната кула от слонова кост?
— Почакайте, какво…
— Между другото — продължи Уинтърс, като се направи, че не я е чул, — що се отнася до Роди, отношението ни към него ще зависи от това доколко ще ни сътрудничи. Не смятам, че ще има проблеми. Освен един — много лесно се сработва с хората. Явно вие тримата сте му обяснили всичко съвсем точно.
Мадж се чудеше кое е за предпочитане: това, че Роди разбра ситуацията, или пък способността на Марк да обърква всичко.
— Още нещо. Глупаво ще е да го избягвате или да оставите някои други опортюнистични групи да го хванат и да го накарат да прави нещо подобно. Вече се знае, че съществува техника за виртуална инфекция. Нищо не може да помогне, макар че се опитваме да представим това за неверен слух. Духът е излязъл от бутилката и слухове като този ще накарат хората да се замислят. — Уинтърс въздъхна. — По-добре е да държим Роди под око — за да защитим него и майка му, ако се наложи. И за да видим какви други малки чудеса може да направи, като му разхлабим юздите и му подхвърляме случайни предложения. Няма съмнение, че той вече има огромен принос към науката, макар че обстоятелствата, при които го е направил, да са под въпрос.