— Мрежата. Картата е истинска. Арестувам ви за углавно престъпление, за няколко нарушения на правилата за химическите и бактериологическите оръжия и за представянето ви като служител на Мрежата.
Рейчъл размаха ръка, излезе от лабиринта и изчезна в тъмнината. Те я последваха. Марк също тръгна. Уинтърс бавно последва другите сътрудници, водейки се от повикванията на хората, които я бяха обградили, за да я хванат.
— Хайде! Остана ни още малко работа — каза Чарли и кимна към мястото, където бе „лабиринтът“.
Слисана, Мадж отиде с него.
— Компютър, издигни стената! — заповяда той.
Пред тях затрептя светлина със светлосин цвят. Имитираше завоите и ъглите на лабиринта, направен от Рейчъл.
— Това е химикалът, който направих вчера — каза Чарли. — Той се противопоставя на външната обвивка на колите, на техните „капсули“… В него има протеин, който колите не понасят. Има бариери от този протеин около работното пространство на Роди. Както и тази вътрешна бариера… макар че първоначално тя нямаше такава форма. Лабиринтът й малко я поразбърка. Няма значение. Сега тръгваме на лов.
— На лов за какво?
— За тези коли — каза Чарли и посочи с глава. — Другите „микроби“ не могат да действат без тях. Затова трябва да ги открием и да ги убием веднага. Не трябва да допуснем да излязат от тук по никакъв начин. Не че има вероятност… но за всеки случай.
— Предварително си мислил за всичко това?
— Това е като да правиш симулация без симулатор — каза Чарли и те направиха завой в лабиринта. — Трябва предварително да обмислиш всички възможности, за които се сетиш. Точно това правят и лекарите. Елиминират невъзможното… лекуват останалото.
Мадж кимна. Сега не й се говореше. Устата й отново бе пресъхнала. Затова и не сподели предложението си сътрудниците на Мрежата да се заемат с всичко това. Освен това, като погледна Чарли, разбра, че подобно предложение би било безполезно. Той искаше лично да се заеме и да приключи с тези микроби…
Завиха надясно, после наляво, после пак наляво.
— Знаеш ли къде отиваме? — попита тя.
— Не.
— Чудесно! — каза Мадж и се спря.
Чу се слаб звук: като че ли вестник се плъзга върху плочки. С-с-с, с-с-с.
— Чуваш ли това? — попита тя.
Чарли се заслуша.
— Ура! Това е пътят.
Тръгнаха по звука. Минаха по много слепи алеи и пътеки, в края на които имаше само въздух. Но усещаха, че все повече и повече се доближават до звука. След това завиха…
Мадж спря. Буца бе заседнала на гърлото й и не можеше да каже и дума.
В дъното пред тях, в пространство от десет на десет фута, бяха колите. Те се плъзгаха една върху друга и по пода, като се придвижваха напред с бляскавите навити камшичета на спорите си. Понякога се насочваха към стената, удряха се в нея и отстъпваха назад. После отново се групираха и се насочваха в друга посока — пак стената, пак отскачане и пак насочване в друга посока. Този път към Мадж и Чарли. Приближаваха се бавно и сега нямаше какво да ги спре.
— Те не са, те не са истинските бактерии — успя да каже Мадж и се удари по главата, като разбра колко е тъпа.
— Тези ли? Не. Уголемени са хиляда пъти, за да могат да се виждат. Това е всичко. Те са само огледалният образ на истинските носители на заразата.
— На мене ми изглеждат като истински — каза Мадж, като гледаше как се приближават и ожесточено размахват опашки — всяко едно символ на инфекция. Очакваше дори да изръмжат. — Как ще ги укротим? С камшици и столове?
— Те вече имат камшици. Мислиш ли, че стол ще помогне?
— В момента всичко е добро, стига да не стоим с празни ръце.
Чарли се присегна настрани във въздуха и й подаде един стол. — Ето. Дръж останалите в ъгъла… пусни само едно. Ще му тегля ножа.
Мадж сви рамене. Столът бе повече от символичен. „Краката“ му бяха захванати с конструкции, за които се досети, че са антагонистични ензими, прикрепени с клин към въпросните микроби. Тя започна да ги мушка със стола.
Едно от тях подскочи към стола и след това мина край нея.
— Мръсни, гадни микроби! — изкрещя Чарли. Изведнъж в ръката му се появи странен нож — извит и много остър.
— Чудесно — каза Мадж, като го видя.
— Този голям, крив нож се нарича курки. Баща ми има такъв. — В същото време наблюдаваше как едно коли се плъзна към него с помощта на камшичето си. Приличаше на часовник, чиято пружина се е скъсала и той е хвръкнал.