— Включи това! — заповяда тя на компютъра. Чувстваше се толкова изморена, че дори не й бе любопитно.
Пауза.
Тъмнина…
… над площадката пред хангара в Мурок. Небето бе тъмносиньо, осеяно със звезди. Мраз бе покрил плевелите покрай площадката. Отвъд пистата, сред дърветата и белите тръни, чуруликаше присмехулник. Мадж стана бавно от стола си и погледна продълговатата, тъмна сянка, която стоеше там. Присмехулникът започна несполучливо да имитира включване на реактивен двигател…
Мадж вдиша дълбоко студения въздух.
— Опиши файла! Има ли някакво съобщение в него?
— Файл на програма за симулация, версия 4.0 — отговори компютърът. — Името на файла е: MADDY2.DLXAT. Следва съобщение.
„Оригиналният ми файл. Моят оригинален файл. Неповреден!“
— Покажи ми съобщението! — заповяда Мадж.
Огромни огнени букви се появиха в нощта, като осветяваха сребристото очертание на „Валкюра“ зад тях.
ВИНАГИ СИ ПАЗИ ГЪРБА — казваха буквите. Отнякъде се чу смехът на Роди.
Мадж не помръдна доста дълго… След това също се изсмя и тихо изрече това, което той със сигурност щеше да каже:
„Падна ми в ръчичките“.