— При първия му полет колесникът не бе ли изгорял?
— Не съвсем. Рязко се е увеличило налягането в спирачната система. Тя е блокирала задните колела на левия колесник и гумите са се запалили. Смятам, че се е дължало на лошо управление на една от хидравличните системи. Ще се опитам, ако мога, да поправя това при този полет — отговори Мадж.
— Къде ще е наблюдателният ни пункт? — попита Фъргал.
— Зад пилотската кабина. Има и втори в един от ескортиращите самолети.
След като бяха споменати, три Ф-104 „Старфайтър“ внезапно се появиха на площадката пред хангара. Хромовите им корпуси блестяха ослепително на слънцето, а двигателите им бяха включени. Всички се стреснаха и запушиха ушите си. Мадж пак се изчерви от притеснение. Забравила бе да изключи звуците от околната среда.
— Намали с шестдесет децибела — каза тя и компютърът й се подчини.
Оглушителният шум от трите самолета се превърна в едва доловим шепот.
— Ако искате да се настаните удобно — предложи тя.
Осем най-различни стола се появиха далеч от „Валкюра“ и Групата на седемте насяда по тях. Мадж остана сама и за първи път тази сутрин се поуплаши.
„Защо? Няма от какво да се страхуваш…“
На всичкото отгоре мразеше провалите, особено пред хора. Ако нещо се обърка с тази виртуална симулация…
Пое дълбоко въздух и се насочи към стълбата, която бе влажна и хлъзгава от разтопения скреж. Сложи ръцете си на стъпалото и преди да започне да се изкачва, си помисли: „Тази виртуална симулация наистина е добра. Те няма да могат да видят как се потят ръцете ми“.
2
Настани се на пилотското място, пое въздух, издиша го и започна шестте най-важни предполетни проверки. Двойничката й вече ги бе направила.
— Да включа ли двигателите? — попита Мадж 2.
— Не, започваме проверките.
— Тегло на горивото?
— Сто тридесет и два хиляди фунта.
— Наклон на носа?
— Надолу.
— Положение на предкрилките?
— Включени на автоматично управление.
— Наклон на краищата на крилете?
— В положение на автоматично управление.
— Включи първи двигател!
— Включвам.
Воят и внезапното потръпване на шасито никога не успяваха да я изненадат. Това бе звукът на покачващия се адреналин и тя го усещаше като прилив на гореща вълна. Rosweisse бе жив.
— Горивна смес?
— В нормално състояние.
— Хидравлично налягане?
— Покачва се.
Мадж се учуди на сухостта в устата си. „Не ми е за първи път. Но предполагам, че някои виртуални симулации са по-трудни от други“, помисли си тя.
Нейното второ „аз“ се изсмя. Това бе възможно най-мъдрата реакция при тези обстоятелства. Със сигурност и Мадж би постъпила така, ако бе по-спокойна. „Добре де, нали аз се изсмях. Няма значение!“
— Щурвал?
— В положение на автоматично управление.
— Степен на нагряване на първи двигател?
— На границата.
— Добре. Включи втори двигател!
— Включвам.
Целият самолет се разтресе.
— Скоростомер?
— На нулата… Внимавай! — извика Мадж 2, когато в пилотската кабина се чу приглушено скърцане. — Повреда в охладителната система на втори двигател.
— Изключи го и го включи отново!
Това се бе случило и при действителния полет. Мадж все още не бе установила причината за този проблем и не й оставаше нищо друго, освен да го „заобиколи“ във виртуалния вариант. За щастие, в действителния той не е имал особено значение.
Мадж 2 изключи втория двигател и двете изчакваха задължителните две минути преди повторното му включване. Мадж забеляза, че останалите от групата се чудят какво става.
— Да не промени решението си? — попита Фъргал.
— Това бе планирано. Провери компютърната програма — отговори Мадж с леко раздразнение. — Включи отново!
— Повторно включвам.
Пак се появиха разтърсването и шумът от двигателя, който този път изпя правилната нота.
— Колко е часът?
— 7:14 часа.
— Добре. Включи трети двигател!
— Включвам.
— Четвърти двигател!
— Включвам.
— Стъклен капак на пилотската кабина!
Двойничката й се протегна и дръпна щифта.