Ричър прекоси улицата. Отблизо вече успя да прочете имената им, изписани на вратата. Със същия шрифт като на стара пишеща машина, но по-дребен. Джулиан Харви Ууд, Джино Веторето и Айзък Мехай-Байфорд. След името на всеки от тях имаше куп съкращения. Всевъзможни докторски степени. Една от Станфорд, една от Харвард и една от Йейл.
Ричър отвори вратата и влезе.
11
Тримата вдигнаха глави и го погледнаха с изненада. Единият бе мургав, другият рус, а третият — нещо по средата. На възраст бяха някъде между двайсет и пет и трийсет. Изглеждаха уморени. Приличаха на хора, които работят до късно и карат на пица и кафе.
— С какво можем да ви помогнем? — попита мургавият.
— Кой, кой е? — попита Ричър. — Кой е Джулиан? Джино? Айзък?
— Аз съм Джино.
— Приятно ми е да се запознаем, Джино — каза Ричър. — Случайно да познаваш възрастна двойка на име Шевик?
— Защо?
— Прекарах известно време с тях. Запознах се с проблемите им. Споменаха, че са се срещнали с трима адвокати, които работели по някакъв проект. Запитах се дали не сте вие. Всъщност предполагам, че сте вие. Защото колко подобни проекта би могла да финансира градската управа?
Русият отвърна:
— Ако те са наши клиенти, очевидно е, че не можем да обсъждаме случая им.
— А вие кой сте?
— Джулиан.
Третият, който не бе нито мургав, нито рус, каза:
— Аз съм Айзък.
— Аз съм Ричър. Приятно ми е. Шевик ваши клиенти ли са?
— Да — отвърна Джино. — Затова не можем да обсъждаме случая.
— Да приемем, че става въпрос за хипотетичен казус. В ситуация като тяхната не би ли трябвало някой от двата гаранционни фонда да поеме разходите и да извърши плащането в рамките на седем дни?
— Наистина нямаме право да го обсъждаме — настоя Айзък.
— Говорим по принцип. На теория — отвърна Ричър. — Един вид абстрактна илюстрация.
— Сложно е — заяви Джулиан.
— Защо?
— На теория случаят изглежда елементарен, но намесата на роднини, които поемат ролята на гаранти по плащането, го усложнява неимоверно. Подобно действие показва, че случаят не е чак толкова спешен, и отнема от приоритета му. Буквално. Молбата получава входящ номер с по-нисък приоритет. Гаранционните фондове разглеждат десетки хиляди подобни случаи. Може би стотици хиляди. И ако служителите им разберат, че пациентът все пак получава медицинска помощ, те поставят на документите съответния входящ номер. С по-нисък приоритет. Така молбата отива, ако не на дъното на купчината, то поне някъде по средата. А това означава, че няма да бъде разгледана скоро. Служителите разглеждат първо най-спешните случаи.
— Следователно Шевик са допуснали грешка, като са подписали онези документи.
— Не можем да обсъждаме семейство Шевик — каза Джино. — Въпросът е конфиденциален.
— Теоретично — настоя Ричър. — Хипотетично. Грешка ли е хипотетичните родители да подпишат подобен документ?
— Разбира се — отвърна Айзък. — Разгледайте случая от гледната точка на един бюрократ. Пациентът получава лечение. Бюрократът не се интересува как. За него е важно, че след като пациентът получава медицински грижи, никой няма да го обвини в нещо, да му потърси отговорност, да го злепостави в медиите. За него случаят е приключен. Хипотетичните родители е трябвало да проявят повече твърдост и да откажат. Не е трябвало да подписват никакви документи.
— Предполагам, че не биха намерили сили за подобен отказ.
— Съгласен съм. Сигурно им е било много трудно предвид обстоятелствата. Но този ход щеше да даде резултат. Бюрократът щеше да бъде длъжен да отвори чековата книжка. И то веднага. Защото нямаше да има друг избор.
— Това е въпрос на правна култура — обади се Джино. — Хората трябва да знаят правата си, и то предварително. А не постфактум. Защото, когато детето ти лежи в болница, надделяват емоциите, а не разумът.
— Смятате ли, че случаят ще получи развитие през следващите седем дни?
Никой не отговори. Което според Ричър бе достатъчно красноречив отговор. Накрая Джулиан каза:
— Проблемът е, че сега чиновниците имат достатъчно време, за да си прехвърлят топката. Държавният гаранционен фонд се финансира от пари на данъкоплатците. Законът не е особено популярен. Правителството ще иска гаранционният фонд на застрахователните компании да поеме разходите. Този фонд обаче се финансира от пари на акционерите. Бонусите, които си разпределят неговите мениджъри, зависят от резултатите в края на годината. Затова единият фонд ще върне топката на другия… всъщност двата фонда ще си я прехвърлят колкото е необходимо.