— Което обяснява защо компанията е фалирала толкова бързо — каза Ричър. — Не е разполагала с резервни средства. Те са били откраднати. Счетоводният баланс е бил фалшифициран.
— Работата е там, че парите може би не са похарчени все още — продължи Айзък. — Или поне по-голямата част от тях. Стоят си там, под дюшека. В такъв случай гражданският иск има смисъл. Лично срещу него. Не срещу компанията.
Ричър замълча.
— Адвокатът в мен ми подсказва, че вероятността е сто към едно — каза Айзък, — но не бих искал Шевик да предприемат каквото и да било, преди да се уверят, че е така. Нямам представа как могат да го направят. Затова ми трябва съветът ви. Една истинска юридическа кантора би наела частен детектив. И той би открил човека, би проверил банковите му извлечения. И два дни по-късно бихме разбрали истината. Ние обаче не разполагаме с бюджет за подобни разходи. И не получаваме толкова високи заплати, че да поемем разходите от джоба си.
— Защо е необходимо да издирвате този човек? Да не би да е изчезнал?
— Знаем, че не е напускал града. Но се е спотаил някъде. Съмнявам се, че мога да го открия сам. Той е много умен и ако съм прав, много богат. А това е лоша комбинация. Означава, че шансовете са на негова страна.
— Как се казва?
— Михаил Труленко — отвърна Айзък. — Украинец.
12
Грегъри чу първите слухове за случилото се в квартала с ресторантите около час по-късно. Счетоводителят му позвъни, за да го предупреди, че ще закъснее с дневния отчет, тъй като още чака двама инкасатори, които не са донесли оборота. Грегъри попита за кои двама става въпрос и счетоводителят отвърна, че са хората, които отговарят за петте ресторанта. Отначало Грегъри реши, че всичко е наред. Все пак двамата бяха големи момчета.
После му позвъни неговият помощник, за да го уведоми, че същите двама инкасатори не вдигат телефоните си от известно време, а колата им не може да бъде открита никъде. Затова всички шофьори в таксиметровата компания получили описанието на изчезналия автомобил и нареждане да се оглеждат за него. Резултатът не закъснял. Двама шофьори заявили, че са видели колата, закачена на камион на „Пътна помощ“. Задните колела били вдигнати във въздуха, а камионът не бил от най-големите. В кабината му се виждали три силуета. Грегъри отново реши, че всичко е наред. Все пак колите се разваляха от време на време, нали?
Но после си зададе въпроса: „Защо не си вдигат телефоните?“.
В главата му прозвуча гласът на Дино. Имаме човек в автоморгата. Той също ни дължи пари. А на глас Грегъри изрече:
— Дино променя резултата. Сега е четири на два. А не два на два. Сигурно се е побъркал.
— Ресторантите носят по-малко пари от лихварството — отвърна помощникът му. — Вероятно това е послание.
— Да не би Дино да е станал счетоводител, че да прави подобни сметки?
— Не може да си позволи да изглежда слаб.
— Нито пък аз. Четири на два не ме устройва. Кажи на хората ни. Искам до сутринта още двама от неговите извън играта. И този път го направете по-… зрелищно.
Ричър зави първо надясно, после наляво и се озова пред нещо като триъгълник, очертан от три високи хотела, все от национални вериги, които оперираха в средния ценови диапазон. Два бяха разположени източно от Сентър Стрийт, а третият — западно. Ричър избра един наслуки и прекара цели пет минути от живота си на рецепцията, където представи паспорта си, плати с банковата си карта, подписа се два пъти на две различни места поради две различни причини. Навремето влизаше по-лесно в Пентагона.