— Заради Макс Труленко?
— И няколко грешки, допуснати с най-добри намерения.
— Ще успеят ли да си я върнат?
— Не разбирам много от тези неща. Но не виждам защо не. Става въпрос за пари и активи, които се движат в едната или другата посока. Купуване и продаване. Не виждам основания банката да възпрепятства подобна сделка. Не се съмнявам, че тя ще намери начин да спечели от сделката.
Ричър и Аби тръгнаха по тясната бетонна пътека. Вратата се отвори, преди да стигнат до нея. На прага застана Арън Шевик. Изглеждаше разтревожен.
— Мария изчезна — каза той. — Не мога да я намеря никъде.
16
Арън Шевик може да е бил отличен шлосер и монтьор в далечното минало, но в настоящето бе напълно безполезен като свидетел. Заяви, че не е чул преминаващи автомобили. Нито пък е видял паркирани. Двамата с Мария станали в седем сутринта и си приготвили малка закуска. После той отишъл до кварталния магазин, за да купи прясно мляко за следващите малки закуски. Когато се върнал у дома, от Мария нямало и следа.
— Колко време отсъства? — попита Ричър.
— Двайсет минути — отвърна Шевик. — Може би повече. Още ходя бавно.
— Цялата къща ли провери?
— Предположих, че може да е паднала. Но не беше. Нямаше я и на двора. Следователно е отишла другаде. Или някой я е принудил да тръгне с него.
— Да започнем с първия вариант. Взела ли си е палтото?
— Не ѝ трябва палто — обади се Аби. — Топло е. По-уместно е да проверим дали си е взела дамската чанта.
Шевик провери обичайните места, както ги нарече. Бяха четири. Кухненският плот, пейката в коридора, точно срещу входната врата, гардеробът, в който държаха и чадърите, и накрая подът в дневната, точно до любимия фотьойл на Мария.
От чантата нямаше и следа.
— Чудесно — каза Ричър. — Това е добър знак. Многозначителен. Съпругата ти най-вероятно е излязла доброволно, по своя собствена воля. Взела е чантата си, което означава, че не е изскочила навън в паника, нито е изведена под принуда.
— Може да е оставила чантата си на друго място — отвърна Шевик и се огледа безпомощно.
Къщата бе малка, но въпреки това предлагаше стотици скривалища.
— Да погледнем позитивно на нещата — каза Ричър. — Мария е взела чантата си и е излязла сама.
— Или са я качили в кола. Може да са я принудили да си вземе чантата. Може да са искали да ни заблудят. Да ни отклонят от вярната следа…
— Мисля, че е отишла в заложната къща — възрази Ричър.
Шевик замълча. После вдигна пръст, сякаш искаше да каже „Ей сега се връщам“, и закуцука по коридора към спалнята. Минута по-късно се върна със стара кутия за обувки в ръце. Тя бе бяла, на избелели розови райета, с черно-бял етикет с името на производителя и изображение на самите обувки — дамски боти с връзки. Размерът бе трийсет и седми номер, а цената четири долара без един цент. Обувки от младостта на Мария Шевик.
— Семейните бижута — каза Шевик и вдигна капака.
Кутията бе празна. Нямаше ги нито халките от деветкаратово злато, нито годежните пръстени с диаманти, нито позлатения часовник с пукнатото стъкло.
— Трябва да я пресрещнем — каза Аби. — В противен случай я очаква дълго и тъжно завръщане у дома.
Традиционните стълбове, на които се крепи организираната престъпност, са лихварство, наркотици, проституция, хазарт и рекет. Украинците залагаха на всички тези дейности в своята половина от града и ги ръководеха умело и уверено. Наркотиците носеха по-високи доходи от когато и да било. Търговията с трева бе станала неизгодна в резултат на пълзящата ѝ легализация по места, но нарасналото търсене на метамфетамини и оксикодин компенсираше разликата. Печалбите бяха шеметно високи. Това се дължеше и на отчисленията от хероина, който мексиканците продаваха из целия град, западно от Сентър Стрийт. От всеки грам. Това беше най-големият успех на Грегъри. Той лично бе сключил сделката. Мексиканските бандити са истински диваци и на Грегъри не му беше лесно да ги впечатли. Нужни бяха двама улични дилъри, провесени с главата надолу с изкормени вътрешности. Изкормени, преди да умрат. От този момент мексиканците се сблъскаха със сериозен проблем с набирането на дилъри. Уличните продавачи на дрога не изкарват достатъчно. Да, правят толкова пари, колкото да рискуват някой куршум, но не и колкото да бъдат разпорени от гърлото до слабините — и то живи! — и провесени с главата надолу. Така мексиканците започнаха да отчисляват процент от продажбите. И всички бяха щастливи.
Проституцията също носеше добри доходи, най-вече благодарение на това, което Грегъри наричаше „присъщо предимство“. Украинските момичета бяха много красиви. Повечето бяха високи, слаби и руси, много руси. В родината си нямаха никаква перспектива. Там не ги очакваше нищо друго освен усилен труд до края на дните им. Без модни дрехи, без луксозни апартаменти, без мерцедеси. И те го знаеха. Затова с радост идваха в Америка. Разбираха, че бюрократичният процес е сложен и скъп. Те знаеха, че трябва да се отплатят на онези, които им помагат, и се стараеха да го направят колкото се може по-бързо. Преди да продължат към светлото бъдеще, което щеше да им донесе модни дрехи, луксозни апартаменти и мерцедеси. Обещаваха им то да настъпи много скоро. Но първо трябваше да поработят известно време. И след това щяха да получат достъп до всички тези бленувани неща. Но не биваше да се притесняват. Системата работеше безотказно. Всичко бе добре организирано. Момичетата знаеха, че ще получат приятна работа и ще общуват с много хора. Нещо като връзки с обществеността. И тази работа ще им донесе удоволствие. Може би дори възможност да се запознаят с подходящия мъж.