После позвъниха на хората на Дино и ги уведомиха за горящия автомобил на украинците. Беше онзи модел линкълн, който използваха от другата страна на Сентър Стрийт. Доколкото бяха в състояние да преценят зяпачите, телата вътре бяха с костюми и вратовръзки. Обичайна практика по тези места. И май бяха простреляни в гърба. Обичайна практика навсякъде. Но с това случаят приключваше. Все пак те бяха врагове.
В този момент информацията за случващото се стигна до Дино и той взе решение.
— Нека гори — каза Дино.
И веднага свика вътрешния си съвет. В задната стаичка на дъскорезницата. Идеята не допадна на част от състава му, тъй като дървесината е леснозапалима, а в момента наблизо гореше автомобил. И хвърляше искри във въздуха. Но въпреки това дойдоха. Първият му помощник и останалите му най-близки хора. Не че имаха избор.
— Наша работа ли е това? — попита ги Дино.
— Не — отвърна първият му човек. — Нямаме нищо общо.
— Сигурен ли си?
— Но пък всички знаят за салона за масажи. Всички знаят, че резултатът е равен, четири на четири, и двете страни запазиха честта си, а това означава, че играта е приключила. На наша територия няма самостоятелни играчи. Гарантирам, че щяхме да чуем.
— Тогава обяснете ми случилото се.
Никой не успя.
— Добре, изложете ми тогава фактите — каза Дино, — дори да не разбирате какво означават те.
Един от хората му каза:
— Възможно е да са дошли за някаква среща. Някакъв мъж ги е чакал на тротоара. Качил се е в колата, за да разговарят. Но вместо това ги е застрелял. Нищо чудно и да е подпалил колата.
— Кой ги е чакал на тротоара?
— Нямам представа.
— Местен?
— Вероятно.
— Някой от нашите?
— Възможно е.
— Анонимен доносник?
— Възможно е.
— Толкова анонимен, че не сме го засекли досега? Толкова неуловим, че се е измъквал през всичките тези години? Не вярвам. Предполагам, че такъв майстор на занаята би си уредил среща в някое кафене на Сентър Стрийт. И би разговарял с някое обикновено хлапе със суичър и качулка на главата. И не би се срещнал с двама костюмари с линкълн. Не би ги доближил и на километър. На милион километра. Особено в нашата част от града. Това би било равносилно да публикува самопризнанията си в някой вестник. Не, не е била среща.
— Добре.
— Защо ги е застрелял?
— Не знаем.
— Стрелецът може да е бил на задната седалка през цялото време — обади се друг. — Пристигнали са в квартала тримата заедно.
— Следователно стрелецът е един от тримата.
— Би трябвало. Никой не оставя въоръжен човек зад гърба си, освен ако не го познава.
— Къде е той сега?
— Слязъл е от колата, вероятно го е очаквал друг автомобил. Нещо напълно анонимно. Определено не е бил друг линкълн. Хората на улицата щяха да го забележат.
— Колко души е имало във втората кола?
— Несъмнено двама. Те винаги работят по двойки.
— Следователно не става въпрос за малка операция — каза Дино. — Някой е мобилизирал сериозни ресурси, планирал е и е координирал действията им. И всичко това в пълна тайна. В нашата част на града са се появили петима души. Предполагам, че двама от тях не са имали представа какво ще се случи.
— Така е.
— Но защо се е случило? Каква е била стратегическата цел?
— Не знам.
— И защо онзи тип е подпалил колата?
— Не знам — повтори първият помощник на Дино.
Дино огледа всички около масата.
— Съгласни ли сме, че стрелецът е бил на задната седалка през цялото време и следователно е бил един от тях?
Всички кимнаха, повечето от тях сериозно и дори мрачно, сякаш бяха стигнали до този извод след дълги часове на размисъл.
— И след като е застрелял двамата на предните седалки, е подпалил колата?
Последваха нови кимвания, по-бързи и отсечени, сякаш това бе очевидно.
— Защо се прави всичко тогава? — попита Дино.
Никой не отговори. Никой не можеше да отговори.
— Имам чувството, че тук са замесени митове и легенди — продължи Дино. — Че случилото се крие дълбока символика. Като викингско погребение. Нали знаете, полагали мъртвите си воини в лодки и ги изгаряли. Като церемониална погребална клада. Като ритуално жертвоприношение. Сякаш Грегъри ни поднася жертвоприношение.
— На двама от своите хора? — попита помощникът на Дино.
— Броят е много важен.
— Но как?
— Съвсем скоро ще се сдобием с нов шеф на полицията. Грегъри не може да си позволи да започне война. Разбира, че е отишъл твърде далече. Сега ни се извинява. Опитва се да сключи мир. Знае, че е сгрешил. Сега се опитва да оправи нещата. Да промени резултата на шест на четири в наша полза. Като жест… За да не го правим ние. Показва ни, че е съгласен с нас. И признава, че трябва да излезем напред в резултата.