— Ще се поразходя.
— Сам? — възкликна Аби.
— Нищо лично.
— Къде?
— Западно от Сентър Стрийт. Трябва да ускоря събитията. Съвсем скоро семейство Шевик ще получи още една огромна сметка. Те не могат да чакат.
— Това е лудост, човече — възкликна отново Бартън.
Хоган замълча.
Ричър се надигна от мястото си и излезе навън.
24
Ричър тръгна на запад, към нощното сияние на високите сгради в центъра. Банки, застрахователни компании, местното телевизионно студио. И хотели. Всичките около Сентър Стрийт, разположени на територията на едната или на другата банда, без дори да подозират това, освен ако шефовете им не бяха в играта. Ричър мина покрай множество барове, клубове и ресторанти. Тук-там се виждаха мъже в костюми пред вратите. Не им обърна внимание. Тази банда не го интересуваше. Все още се намираше източно от Сентър Стрийт. Той продължи нататък.
Ако имаше очи на гърба си, щеше да забележи, че един охранител се замисля за секунда, след което изпраща съобщение по мобилния си телефон.
Ричър пресече Сентър Стрийт три преки северно от първата висока сграда и навлезе в квартал, който по нищо не се различаваше от съседния — все същите барове, клубове и ресторанти, просто костюмите и вратовръзките бяха различни, а лицата по-бледи. Сега вече Ричър започна да се движи в сенките и да оглежда внимателно мъжете отпред. Търсеше подходящия кандидат. Трябваше да е нащрек, но не прекалено нащрек, и корав, но не прекалено корав. Откри няколко потенциални кандидати. Трима му се сториха особено подходящи. Двама пред енотеки и един пред бар. Или вариете.
Ричър избра онзи, който седеше най-близо до входната врата. Това му осигуряваше тактическо предимство. Ричър тръгна към него и попадна в периферното му зрение. Мъжът забеляза движението. Завъртя глава. Ричър спря. Мъжът впери поглед в него. Ричър продължи. Право към него. И тогава мъжът си спомни. Съобщенията, описанията, снимките, имената. Арън Шевик. Онзи, когото всички издирват.
Ричър спря отново.
Охранителят извади телефона и започна да набира някакъв номер.
Ричър извади пистолета и се прицели. Един от двата „Хеклер и Кох“ П7, които бе взел от мъжете в линкълна. Преди колата да изгори. Стандартното въоръжение на германската полиция. Много красиви оръжия. Но също така мрачни и сурови. Охранителят замръзна. Ричър стоеше на три крачки от него. Може би имаше достатъчно време, за да реагира. Изкуши се да го направи. Мъжът пусна телефона и бръкна под сакото си, за да извади собствения си пистолета.
Оказа се, че не е достатъчно бърз.
Мъжът седеше зад вратата. Непосредствено зад стъклото. Ричър се доближи до него, преди охранителят да успее да извади оръжието си, и притисна дулото на пистолета в дясното му око, силно, но не прекалено. Колкото да привлече вниманието му, което се случи незабавно, тъй като нещастникът замръзна на място. Ричър посегна с лявата си ръка и взе първо телефона, а после и пистолета му, който също бе „Хеклер и Кох“ П7, като онези, с които вече разполагаше. Дали пък това не бе стандартното въоръжение западно от Сентър Стрийт? Дали украинците не бяха направили доставка на едро с помощта на някое корумпирано немско ченге?
С лявата си ръка прибра телефона и пистолета в джобовете си. С дясната притисна още по-силно очната ябълка на мъжа.
— Да се поразходим — каза Ричър.
Мъжът стана от стола си. Движенията му бяха непохватни, тъй като тялото му бе извито назад от натиска на пистолета. Той излезе заднешком през вратата и се озова на тротоара, където Ричър го завъртя надясно, блъсна го в гърба, накара го да измине шест крачки и отново го завъртя надясно, към странична уличка, която вонеше на бунище.
Ричър опря мъжа до стената.
— Колко души видяха? — попита той.
— Какво да са видели?
— Теб. С опрян в главата пистолет.
— Няколко, предполагам.
— И колко от тях ти се притекоха на помощ?
Охранителят не отговори.
— Да, точно така. Нито един — отвърна вместо него Ричър. — Никой не те харесва. Ако лумнеш в пламъци, никой няма да се изпикае върху теб, за да угаси огъня. Това означава, че сме само аз и ти. Никой няма да ти се притече на помощ. Наясно ли си с това?
— Какво искаш?
— Къде е Макс Труленко?
— Никой не знае.
— Все някой трябва да знае.
— Не и аз. Честна дума. Заклевам се в живота на сестра ми.
— И къде е сестра ти в момента?
— В Киев.
— Което прави клетвата ти чисто теоретична. Не искаш ли да си помислиш? И да отговориш отново.