— Къде е телефонът?
— Скрих го на три преки от тук. Прецених, че мястото е достатъчно безопасно. Площта на кръга е равна на произведението на радиуса по числото „пи“. Ще трябва да претърсят поне трийсетина улици. Дори няма да опитат.
— Добре, да го видим — каза Аби.
— Сдобих се и с телефон на албанците — продължи Ричър. — Случайно. Но пак стигаме до същото. Искам да прочета какво пише в него. И евентуално да разбера защо са ми ядосани.
— И албанците ли са ти ядосани?
— Изпратиха човек след мен. Интересуват се кой съм.
— Това е нормално. Ти си ново лице в града. А те държат да са добре информирани.
— Възможно е.
— Трябва да говориш с един човек — каза Хоган.
— Кой е той? — попита Ричър.
— Свири с нас понякога. Войник като теб.
— От армията?
— Да, не от морската пехота.
— И от едните, и от другите не се изисква интелект, а мускули.
— Човекът, когото имам предвид, говори няколко източноевропейски езика. Беше командир на рота в края на Студената война. Освен това е наясно с всичко, което се случва в този град. Може да ти помогне. Особено с езиците. Не бива да разчиташ на компютърни преводи. Не и в този случай. Мога да му звънна, ако желаеш.
— Добре ли го познаваш?
— Свестен тип. И има отличен вкус за музика.
— Имаш ли му доверие?
— Дотолкова, доколкото мога да имам доверие на войник, който не свири на барабани.
— Добре — съгласи се Ричър. — Звънни му. Няма да навреди.
Двамата с Аби излязоха навън, а Хоган остана в оскъдно осветения коридор и започна да набира номера на своя приятел.
25
Ричър и Аби изминаха трите преки по заобиколен маршрут. Очевидно, ако телефоните се следяха, украинците можеше да са го открили вече и в такъв случай да са организирали засада в очакване на евентуалното му завръщане.
Ричър предпочиташе да заложи на сигурно. Доколкото бе възможно. Имаше доста сенки, мрачни проходи, дълбоки входове, а две трети от лампите бяха счупени. Имаше достатъчно места, където да се скрие някой, който да държи улицата под око.
Ричър видя ръждивата пощенска кутия в далечината. По средата на следващата улица.
— Ще се престорим, че водим задълбочен разговор, и когато се изравним с кутията, ще спрем, сякаш за да уточним нещо — каза Ричър.
— Добре — отвърна Аби. — А после?
— Няма да обърнем никакво внимание на пощенската кутия и ще продължим. Но много тихо. Без звук.
— Наистина ли ще се преструваме, че разговаряме? Или само ще мърдаме устни като в немите филми?
— Можем да шепнем. Сякаш споделяме тайни.
— И кога трябва да започнем?
— Още сега — отвърна Ричър. — Продължавай да вървиш. Не забавяй крачка.
— И за какво искаш да си шепнем?
— За каквото ти хрумне.
— Шегуваш ли се? Може да стане толкова опасно. Само за това си мисля.
— Нали каза, че всеки ден трябва да правиш по нещо, което те плаши.
— Изпълнила съм си нормата за днес.
— И оцеля.
— Можем да попаднем под масиран огън.
— Няма да стрелят по мен. Ще искат да ми зададат въпроси.
— Напълно ли си сигурен?
— Това е въпрос на психологическа динамика. Като в театъра. Не е необходимо да отговаряме с „да“ или „не“.
Приближаваха пощенската кутия.
— Приготви се да спрем — прошепна Ричър.
— И да се превърнем в неподвижни мишени?
— Само докато разменим няколко въображаеми реплики. После продължаваме. Но тихо, окей?
Ричър спря. И Аби спря.
— Какви въображаеми реплики? — попита тя.
— Каквито се сетиш.
Аби помълча за миг, след което каза:
— Не, не искам да казвам за какво си мисля в момента. Още е рано. Това са си моите реплики.
— Давай — каза Ричър.
Продължиха нататък. Колкото се може по-тихо. Три крачки. Четири.
— Добре — каза Ричър.
— Кое е добре? — попита Аби.
— Няма никой.
— И как разбрахме?
— Ти ми кажи.
Тя замълча за секунда-две, после каза:
— Пазихме тишина, за да можем да се ослушаме.
— И какво чухме?
— Нищо.
— Именно. Спряхме точно до целта и не чухме някой да излиза от мрака и да пристъпва крадешком към нас, а когато отминахме, не чухме някой да се връща в сенките, да се отпуска спокойно или да обикаля наоколо в очакване на инструкции. Следователно няма никой.
— Това е чудесно.
— Засега — отвърна Ричър. — Но кой знае колко дълго ще продължи? Аз лично не мога да кажа. Нищо чудно да се появят всеки момент.