Мъж и жена.
Ричър се извърна с лице към него и използва маневрата, за да прикрие крачката, която бе изминал напред.
— И за какво трябва да останем? — попита той.
— За въпроси.
— Питай.
— Моят шеф ще задава въпросите.
— Къде е той?
— Идва.
— Какво иска?
— Много неща.
— Добре — каза Ричър. — Свали оръжието, излез на тротоара и ще го изчакаме заедно. Тук, на улицата. Докато дойде.
Мъжът остана приклекнал зад вратата. Пистолетът не помръдна.
— И бездруго не можеш да го използваш — продължи Ричър. — Шефът ти не би искал, когато дойде, да ни завари мъртви или ранени, в шок или в кома. Или изпаднали в травматично разстройство. Защото той иска да ни задава въпроси. А и ченгетата няма да толерират подобна постъпка. Каквато и уговорка да си мислиш, че имате с тях. Стрелба на улица в центъра на града несъмнено ще предизвика реакция.
— На умен ли се правиш?
— Не, но се надявам ти да се окажеш умен.
Пистолетът не помръдна.
Което бе добре. Спусъкът бе важна част. А също и показалецът. Който бе свързан с централната нервна система. А тя на свой ред можеше да блокира, дори за секунда-две, задръстена от мисли, догадки, съмнения…
Или поне да се забави малко.
Ричър пристъпи още една крачка напред. Вдигна леко лявата си ръка с протегната длан, сякаш опипваше въздуха пред себе си, в жест на умиротворение, но и на неотложност, сякаш трябваше да реши спешен проблем. Погледът на мъжа проследи движещия се обект и като че ли не забеляза дясната ръка на Ричър, която също се движеше, но по-бавно и по-ниско. И се плъзна незабелязано в десния джоб, където се намираше онзи пистолет, за който Ричър вече знаеше, че стреля.
— Ще чакаме в колата — каза мъжът. — Не на тротоара.
— Добре — съгласи се Ричър.
— При затворени врати.
— Разбира се.
— Вие отзад, аз отпред.
— Докато се появи шефът ти — каза Ричър. — После той ще седне отпред до теб. И може да задава въпроси. Това ли е планът?
— А дотогава мълчи.
— Разбира се — повтори Ричър. — Ти печелиш. В края на краищата ти държиш оръжие. Ще се качим в колата.
Мъжът с пистолета кимна удовлетворен.
След което беше лесно. Мъжът свали показалец от спусъка и опря двете си ръце върху гуменото уплътнение на прозореца като пианист, който се кани да изсвири ярък изразителен акорд. Това можеше да е сигнал, че е постигнато приемливо споразумение, но най-вероятно бе резултат на най-обикновени физични закони, тъй като клекналият зад вратата се канеше да се подпре и да се изправи. Но бе прекарал доста време приклекнал, в резултат на което тялото му се бе сковало и изтръпнало. Във всеки случай, той отслаби контрола си върху оръжието, тъй като гърбът му се наклони назад, а пистолетът подскочи нагоре. И отново това би могло да е признак, че вече не представлява заплаха, тъй като двамата с Ричър са постигнали разбирателство, но най-вероятно бе резултат от фактори като тегло, равновесие и едно съвсем естествено залитане назад.
Ричър остави пистолета в джоба си.
После пристъпи напред и леко ритна вратата на колата. Тя отхвръкна и удари мъжа в коленете. Този иначе слаб сблъсък се оказа достатъчен, за да наруши равновесието му и той да политне назад бавно и неудържимо, след което да падне по гръб безпомощно като костенурка. Мъжът протегна ръце назад, за да омекоти падането, при което пистолетът му се удари в тротоара, отскочи от ръката му и полетя настрани. Той обаче се завъртя настрани, претърколи се и скочи, като почти мигновено и без видимо усилие се изправи от хоризонтално във вертикално положение. Атлетичен тип в отлична форма. Което означаваше, че Ричър бе закъснял с половин крачка.
Мъжът отскочи встрани, далече от обхвата на все още отворената шофьорска врата, след което смени рязко посоката, наведе се, скочи напред и замахна. Ричър видя удара и се завъртя, но все пак го пое с рамото си, в което се забиха остри кокалчета. Ударът не бе силен, но въпреки това принципът на действие и противодействие увеличи, макар и едва забележимо, разстоянието между тях. Това даде възможност на мъжа да отскочи назад и да сведе поглед в опит да открие пистолета си.
Ричър също отговаряше на определението атлетичен, но това бе атлетизмът на тежкоатлет, на щангист, който е по-скоро силен и мощен, отколкото бърз, ловък или пъргав. Да, Ричър бе бърз, но не чак толкова бърз. В резултат на което следващата половин секунда остана на място. Нито се хвърли напред, нито се дръпна назад. А през това време противникът му нанесе нов удар, който Ричър избегна. Непознатият отскочи и огледа земята наоколо. Ричър тръгна напред бавно, не стъпка по стъпка, а половин стъпка по половин стъпка, като се извърташе и избягваше ударите. От една страна, бе по-бавен от мъжа срещу себе си, но от друга, бе неудържим и подобни слаби удари съвсем не бяха в състояние да го спрат. През това време противникът му, който непрекъснато подскачаше, се уморяваше и се задъхваше. Танцуваше, но се отдръпваше все по-назад.