— Добре, ще откраднем колата.
— Или ще я подпалим.
— Предпочитам да я откраднем — каза Аби. — Искам да се махна от тук колкото се може по-скоро.
Потеглиха с колата, изминаха четири преки, навлязоха в лабиринт от тесни улички и я зарязаха на един ъгъл. Оставиха ключовете на таблото и отвориха четирите врати плюс капака и багажника. Послание, което криеше определена символика. После се върнаха пеша до дома на Бартън, като избраха доста заобиколен маршрут и се огледаха във всички посочи, преди да излязат на неговата улица. Той ги чакаше отвън заедно с Хоган.
И трети човек, когото Ричър виждаше за пръв път.
27
Външността на третия човек — особено косата и кожата — го подмладяваше поне с десет години, което означаваше, че всъщност е по-близо до възрастта на Ричър, отколкото на останалите. Беше по-дребен и по-слаб. Имаше проницателен бдителен поглед, а очите му бяха разположени дълбоко от двете страни на острия му нос. Дълъг немирен кичур падаше върху челото му. Беше облечен с вкус: скъпи обувки, джинси, риза и сако.
— Това е човекът, за когото споменах — представи го Джо Хоган. — Бившият командир на рота, който знае куп източноевропейски езици. Казва се Гай Вантреска.
Ричър протегна ръка.
— Приятно ми е.
— На мен също — отвърна Вантреска и се здрависа първо с Ричър, после с Аби.
— Бързо дойдохте — отбеляза Ричър.
— Бях буден — каза Вантреска, — а и живея наблизо.
— Благодаря за помощта.
— Дойдох, за да ви предупредя. Не бива да се забърквате с тези хора. Прекалено много са, прекалено жестоки са и прекалено добре защитени. Това е моята оценка.
— Във военното разузнаване ли сте служили?
Вантреска поклати глава.
— В танкова дивизия.
Хоган бе споменал, че приятелят му е командвал рота в края на Студената война.
— Командвали сте танкове? — попита Ричър.
— Четиринайсет. До един мои. До един обърнати на изток. Щастливи години.
— Защо започнахте да учите езици?
— Реших, че ако има война, ние ще спечелим. И може да ме назначат за губернатор на някой град или окръг. Исках да знам достатъчно, за да си поръчам вино в ресторант или да се запозная с момичета. Беше толкова отдавна. Освен това езиковите курсове бяха платени от Чичо Сам. По онова време армията държеше на образованието. Човек можеше да защити дори докторска степен.
— Прекалено много, прекалено жестоки… Това са субективни оценки — отбеляза Ричър. — Ще го обсъдим по-късно. Прекалено добре защитени обаче е нещо различно. Откъде знаете?
— Консултирам различни фирми, най-вече по физическата охрана на сградите. Но чувам едно-друго, задават ми разни въпроси. Миналата година федерален проект анализира данни за цялата страна и се оказа, че двете най-спазващи закона групи граждани в Америка са местните украински и албански общности тук, в нашия град. Това предполага много тясно сътрудничество с правоохранителните органи. При това на всички нива.
Въпреки това трябва да има някаква граница, която не бива да прекрачват. Изказах предположението, че едно от табутата е стрелба по улиците, и човекът, с когото разговарях, не го отрече. По-скоро изрази съгласие, защото не натисна спусъка.
Освен това скоро ще бъде назначен нов шеф на полицията. Това ги притеснява. Но продължават да контролират нещата. Продължават да дърпат невидими конци. Най-общо казано, не става въпрос за стрелба по улиците. Някой ще си побъбри с потенциален свидетел, без никой да види или чуе, вероятно в дома на този свидетел, вероятно в стаята на дъщеричката му, за да направи посланието по-многозначително. Ще започне да разсъждава на глас колко странно нещо е паметта, как понякога си играе с нас, как кара спомените да избледнеят и накрая ще заяви, че няма нищо срамно в това да не си спомниш какво е станало. Подобни случаи много трудно могат да бъдат разследвани и много лесно потъват в архива.
— С колко души разполагат?
— Прекалено много. Вече казах. Прекалено много, прекалено жестоки, прекалено добре защитени. Забрави за тях.
— Къде бе разположена твоята част? — попита Ричър.
— Бяхме самият връх на копието — отвърна Вантреска.
— С други думи, противникът е бил по-многоброен и по-добре въоръжен. От първия ден на конфликта и вероятно до последния.
— Разбирам какво се опитваш да кажеш. Но аз разполагах с четиринайсет танка „Ейбрамс“. Най-добрите бронирани машини в света. Те са като излезли от научнофантастичен филм. Нямаше да прекося коридора Фулда по куртка и панталон.
— Подобно на мнозина военнослужещи от танковите дивизии, и ти издигаш машините в култ. Очевидно е, че си смятал себе си и своите другари по оръжие за по-опасни, по-смъртоносни. По-малобройни, но по-опасни. Противникът обаче също е бил защитен, при това от огромна силна нация. Шансовете са били едно към три в твоя полза. Или две към три срещу теб. Въпреки това, ако беше получил заповед, щеше да запалиш двигателите и да потеглиш към границата.