Джетмир влезе в заседателната зала в задната част на офиса в дъскорезницата и видя, че останалите членове на вътрешния кръг вече са се събрали. С изключение на Дино, разбира се. Дино не бе уведомен за срещата. Още не. Това бе втората им среща без него. Голяма стъпка. Една среща лесно можеше да бъде обяснена. Но две? Далеч по-трудно.
А три? Направо невъзможно.
— Откраднатият телефон се включи за почти двайсет минути — започна Джетмир. — С него не са провеждани разговори, не са изпращани или получавани съобщения. После отново се изключи. Сякаш са го скрили в мазе, изба или нещо подобно, след което са излезли за малко на улицата, все едно са отишли до магазина на ъгъла и са се върнали.
— Разполагаме ли с местоположение? — попита някой.
— Триангулацията ни е сравнително добра, но кварталът е гъсто застроен. На всеки ъгъл има магазин. Телефонът се намира точно там, където предполагахме. Близо до центъра на района, който очертахме.
— Колко близо?
— Преди обсъждахме район от дванайсет преки. Сега можем да ги сведем до четирите централни. Или до шест, за да бъдем сигурни.
— В мазе?
— Или на друго място, където няма сигнал.
— Може да са извадили батерията. След което да са я сложили отново.
— С каква цел? Не са използвали телефона.
— Добре тогава. Мазе.
— Или сграда с масивна желязна решетка. Нещо подобно. Кажете на всички да си отварят очите на четири. Наводнете района с наши хора. Оглеждайте се за спуснати завеси и светлини зад тях. Оглеждайте всички пешеходци и автомобили. Чукайте на вратите и задавайте въпроси, ако се налага.
В същото време колегата на Джетмир от другата страна на Сентър Стрийт също провеждаше среща, също с вътрешния съвет, в заседателната зала в задната част на офиса на таксиметровата компания, точно срещу заложната къща. Но в неговия случай присъстваше и шефът му. Грегъри бе тук и както винаги седеше начело на масата и ръководеше срещата. Той лично бе свикал хората си, след като бе научил, че един от тях в центъра е бил пребит от Арън Шевик.
— Този инцидент поставя нещата в съвсем различна светлина — започна Грегъри. — Не е имало никакъв опит за заблуда. Не се е опитал да прехвърли вината върху албанците. Срещнал се е лице в лице с нашия човек. Явно е получил инструкции да изостави досегашната си тактика. Да навлезе в нова фаза. Мисля, че това е грешка. Така разкриват за себе си повече, отколкото ще открият за нас.
— Телефонът — каза първият му помощник.
— Именно — отвърна Грегъри. — Отнемането на пистолета е очаквано. Всеки би го направил. Но защо е взел телефона?
— Това е важна част от новата им стратегия. Ще се опитат да навредят на комуникациите ни. За да ни отслабят допълнително. Ще се опитат да саботират дейността ни, като проникнат в нашите телефони.
— Кой на този свят притежава уменията, опита, самочувствието и арогантността дори да си помисли, че може да успее?
— Само руснаците — отвърна помощникът му.
— Именно — съгласи се Грегъри. — Новата им тактика разкри самоличността им. Сега знаем. Руснаците ни атакуват.
— Което не е добре.
— Питам се дали са отмъкнали и албански телефон.
— Вероятно. Руснаците не обичат да делят територии с никого. Не се съмнявам, че планират да прогонят и нас, и албанците. Ще ни бъде много трудно. Те са прекалено много.
Настъпи продължително мълчание.
— Можем ли да ги победим? — попита Грегъри.
Първият му помощник отвърна:
— Няма да проникнат в комуникационната ни система.
— Не питах това.
— Каквито и ресурси да мобилизираме, те ще ангажират два пъти повече хора, два пъти повече пари, два пъти повече оръжия…
— Настъпват отчаяни времена — каза Грегъри.
— Така е.
— И те изискват отчаяни мерки.
— Например?
— След като руснаците могат да мобилизират два пъти повече ресурси от нас, трябва да изравним силите. Много е просто. Ще го направим, макар и временно. Докато отмине тази криза.
— Как?
— Ще сключим краткосрочен отбранителен съюз.
— С кого?
— С нашите приятели източно от Сентър Стрийт.
— С албанците?
— И те са в нашето положение.
— Ще се съгласят ли?
— Нуждаят се от помощ, за да се справят с руснаците. Обединим ли се, можем да им се опрем. Не го ли направим, загубени сме. Можем да спечелим само ако се обединим. Останем ли разединени, с нас е свършено.
Настъпи тишина.
— Това е сериозна крачка — обади се някой.