— Но ние не се измъкваме през прозореца. Просто си стоим тук. Не следваме плана.
— Възможно е да съществува и алтернативен подход.
— Например?
— Характерен повече за армията, отколкото за морската пехота.
— Например? — повтори Аби.
— Да изчакаме и да видим какво ще стане — отвърна Ричър.
Чуха стъпките на албанеца, който влезе в дневната. Чуха и въпроса му:
— Музиканти ли сте?
— Да.
— Свирите ли в нашите клубове?
— Да.
— Няма да продължите да го правите, ако не промените отношението си.
Отговор не последва. Настъпи моментна тишина. Ричър и Аби чуха от втория етаж как албанецът излиза отново в коридора и се запътва към кухнята.
— Китайска храна — каза той. — Много кутии. Не сте излъгали.
— Плюс вино — добави Хоган. — Както ви казах.
Чуха потракване на стъкло. Две празни бутилки, които някой събори или вдигна, за да огледа. После отново настъпи тишина.
И тогава чуха албанецът да пита:
— Какво е това?
Настана гробовно мълчание. Не се чуваше дори най-тихият звук.
А после онзи продължи:
— Лист хартия, на който някой е написал албанската дума за „грозен“?
30
Ричър и Аби отвориха вратата на спалнята и пристъпиха в коридора на втория етаж. От кухнята под тях не се чуваше нито звук. Долавяше се безмълвно напрежение, което сякаш наелектризираше въздуха. Ричър си представи тревожните погледи. На Бартън към Хоган. На Хоган към Бартън.
Аби прошепна:
— Трябва да слезем и да им помогнем.
— Не можем — отвърна Ричър. — Ако той ни види, не можем да му позволим да си тръгне.
— Защо не?
— Ще докладва на шефовете си. Ще им съобщи адреса. Това ще създаде куп проблеми на Бартън в бъдеще. Няма да му позволят да свири в клубовете им. На Хоган също. Двамата няма да имат с какво да си изкарват прехраната — обясни Ричър, после замълча.
— Какво означава, че не можем да му позволим да си тръгне? — попита Аби.
— Има няколко варианта.
— Да го задържим като пленник?
— Може тази къща да има мазе.
— Какви са другите варианти?
— Най-различни.
— Предполагам, че вината е моя — отвърна Аби. — Не биваше да оставям онзи лист хартия.
— Ти се опитваше да им помогнеш. Много мило от твоя страна.
— Но въпреки това е грешка.
— Късно е да съжаляваме — каза Ричър. — Гледай напред. Не губи енергия.
Разговорът долу продължи.
— Да не би да учите чужди езици? — попита албанецът.
Никакъв отговор.
— Съветвам ви да не започвате с албански. Особено с тази дума. Тя е много коварна. Има различни значения. Използват я предимно в провинциални диалекти. Предполагам, че е много стар архаизъм. Днес се използва доста рядко.
Никакъв отговор.
— Защо сте я записали на този лист?
Никакъв отговор.
— Всъщност не мисля, че вие сте я записали. Струва ми се, че почеркът е женски. Казах ви, че имам опит в тези неща. Бях полицай в Тирана. Обичам да съм в крак с новостите. Особено онези, които са свързани с моята родина. Жената, написала тази дума, е прекалено млада, за да е усвоила краснописа, който преподаваха някога в училище. Тя няма четирийсет.
Никакъв отговор.
— Може би това е вашата приятелка, дошла на вечеря? Защото листът е оставен на масата сред кутиите от храна. Учените наричат това археологически пласт. Което означава, че хартията и кутиите са оставени по едно и също време.
Хоган не каза нищо.
— Вашата приятелка, която е дошла на вечеря, няма четирийсет, нали? — попита албанецът.
— Тя е на около трийсет, предполагам — отвърна Хоган.
— И е дошла, за да хапнете китайско и да пийнете малко вино?
Никакъв отговор.
— И освен това да изпушите някой джойнт, да си поговорите за общи познати, а после да обсъдите по-сериозни въпроси, свързани с живота или световното положение.
— Предполагам — каза Хоган.
— Изведнъж тя е скочила от стола си, взела е лист хартия и е записала една-единствена дума на език, за който повечето американци дори не са чували. Можете ли да ми го обясните?
— Тя е много интелигентна жена. Може да си е мислила за нея. Може точно тази дума да е търсила, след като е толкова рядка. Така правят умните хора. Използват чужди думи. Може да я е записала за мен. За да ми я покаже по-късно.
— Възможно е — каза албанецът. — Но не и в този случай. При други обстоятелства бих свил рамене и бих отминал. Случвали са се и по-странни неща. Аз обаче не обичам съвпаденията. Особено четири наведнъж. Първо, тя не е бил тук сама. Била е с мъж. Второто съвпадение е, че през последните дванайсет часа твърде често срещах тази рядко използвана дума. В мобилни съобщения, получени на моя собствен телефон. Въпросната дума е използвана за описание на мъжа, когото издирваме. Както казах в самото начало, става въпрос за мъж и жена. Тя е дребничка брюнетка, а той е голям и грозен.